Ти сега си с цигулката. Зная, че вие много си пазите инструментите, а и те са ценни. Каква е твоята?

Тази е купена от Ню Йорк и виж тук надписа – правена е през 1922 година. Това е предмет на 100 години, който не само не се е амортизирал с времето, но и свири отлично. Затова са ценни старите италиански цигулки, както и тази също. Иначе имам още една – италианска.

Каза, че е трябвало да се упражнявате по няколко часа на ден, като сте били малки, за да станете добри музиканти. За колко часа на ден става въпрос?

В началото по 5-6 часа. И това от 4-годишна възраст поне до Консерваторията. При нас беше така – брат ми е в едната стая, аз – в другата.

Е, не ти ли се иска да я оставиш тази цигулка и да ходиш да риташ?

Искам, естествено. Ние, музикантите, затова сме увредени – седяли сме си вкъщи и не сме играли навън, та малко комуникацията ни с хората е по-различна. А и сме затворени среди – оставаме заедно и в работата си после, женим се помежду си (аз, слава богу – не)… и така.

Всичките ти роднини музиканти работят в чужбина. Ти защо си тук?

Преди 20 години работих 6 месеца в един оркестър в Южна Африка, но не ми хареса и се върнах. И не съм опитвал пак. Не се чувствам добре далеч оттук.

Да, но твоите колеги тук се оплакват много, че не са добре оценени финансово, че им е трудно…

Аз съм си намерил вариант. Тук съм, имам работа, не съм супер богат, няма и да стана, но съм добре.

Има ли композитори, които харесваш и свириш с кеф и други, които не съвсем?

Да. Има композитори, които не разбирам и други, които са ми на сърце. Ние сме славянски народи, руската школа ни е на сърце. Чайковски например веднага докосва публиката.

Кога те е било страх да излезеш на сцена?

Ако спре да те е страх, да се вълнуваш преди да излезеш, тогава всичко губи смисъл. Страх ме е всеки път.

Програмата „Фортисимо в клас“ се осъществява с подкрепата на фондация „Америка за България“.