Той наистина не спира да се върти. Ако не го прави, значи – пътува. Изнасял е представления от села в Южна Америка до Олимпийските игри в Лондон. Танцувал е и пред кралски особи – пред кралицата на Холандия Беатрис, за принцеса Максима, за принца на Дания. Иначе има диплома за инженер о Истанбулския технически университет. И сега чертае. С ръцете, краката, тялото и мисълта си, докато танцува. По-скоро докато лети. Защото за него това танцът е летенето са едно и също.

Интервюто представя Ziya Azazi. Хореограф, танцьор и дервиш.

Колко пъти си се чувствал „над земята“?

Въртя се от 17 години. Това са стотици представления и вероятно хиляди репетиции и на всяко едно се чувствам така.

А колко пъти буквално си бил там?

Много повече (смее се).

Какво виждаш, когато се въртиш?

Когато човек се върти, няма как да вижда постоянен образ. Очите не могат да фокусират нормално една картина. По тази причина образите, които очите ни виждат, са доста неясни и не могат да бъдат възприети от мозъка. Въпрос на много концентрация, практика, старание и техника е да се научим да приемаме информация от размазаните образи така, че мозъкът да започне да улавя в детайли, за да напасва картини.

Кога свършва въртенето и започва танцът?

Когато се научим да се контролираме в чистото въртене, когато то е под наш контрол и забравим за него. Тогава можем да започнем с танца. В танца можем да си играем с центробежната сила, със скоростта и положението на тялото,  а също така и с качеството на движението. Това ни помага да изживяваме въртенето по различни начини, което води до различни емоции и мисли. След това, разбира се, идва и изкуството, защото всеки артист може да прави това по свой собствен начин и стил.

Кога свършва танцът и започва „летенето“?

Летенето и в буквалния, и в преносния смисъл, за мен е едно и също нещо. Постигам го чрез танца. По време  на танца е засилено мисловното състояние, причинено от хипервентилацията, която преживява тялото. Тъй като от въртенето започваме да приемаме повече кислород в тялото, създаваме повече енергия. Тя пък създава повече електричество в нервната система, което  влияе на мозъка. Така започваме да имаме повече мисли, идеи, фантазии, спомени, които се движат по мозъчните клетки. Умствената заетост се покачва, полита нагоре и именно това наричам „състояние на летене”. Но никога не зная в кой момент от въртенето ще се появи то, защото зависи от множество различни факти от реалността.

Кой и кога те посвети в тайнството на това изкуство?

Никой не ми е повлиял да взема решението да се занимавам с въртене. Открих го сам, когато бях танцьор във Виена.

Какво ти беше най-трудно в началото?

Да бъдеш сам, без съветник, помощник или учител, е трудно. Трябваше да открия всичко сам и това беше причината да се замайвам, да си обясня защо гледам, но не мога да виждам… Също трябваше да се запозная с вестибуларната система, защото центробежната сила имаше ужасен ефект, който причинява трудности при въртенето, губене на равновесие, дори падане. Отне ми известно време да разбера всички тези неща. Но това бяха първите ми трудности, както и на всички, които започват да се въртят. Как да приемем размазаните цветове и как да се справим с трудностите от губенето на равновесие – това са основните проблеми, когато започваш да се въртиш.

Какво е първото нещо, на което учиш своите последователи?

Те трябва да знаят, че въртенето не е крайната цел. Въртенето е просто инструмент за преминаването от видимия, конструктивен свят до абстрактните и непознати измерения на съществуването. Затова аз винаги много държа да обясня на последователите, че въртенето не е краят, не е целта. Въртенето е инструментът, който сме създали и който ни помага да стигнем от тук до Там.