Седим в двора на къщата му и първото пролетно слънце топли разговора ни. Когато стигаме до Господ, (защото в разговорите с него винаги стигаме до там) внезапен вятър отвява вещите от масата. "Такава е неговата сила", отбелязва той, "нежна, но мощна". Прибираме се и разговорът продължава.