За един фотограф, който няма снимки по стените в дома си. За един фотограф, който всъщност е режисьор. За една изложба, която прилича на разказ. И за всички запечатани мигове, които някога ще се случат.
В интервютата си преди това обяснява как "да, знае, че "Сантиментариум" звучи малко претенциозно за име на изложба, но пък в него е вложено и голяма доза хумор." Чувството за хумор на Павел понякога може да е странно, но всяка буква от името на селекцията му от портрети си е на мястото. 40 не стигат, знаем, че крие още снимки в шкафа и няма да чакаме още 40 години, за да ни ги покаже.
Един разговор за нещата, които не споделяме, за тъгата, за бащите и майките, за преоткриването им, за времето с тях и дългото време без тях. За най-трудното сбогуване. Невъзможното.
