Виждам го в деня на атентатите в Париж. Вървя към срещата ни и си мисля, че хора като него трудно оцеляват в свят като този. Но и друго си мисля, че свят като този изобщо не може изобщо не би оцелял без хора като него. И си пожелавам винаги да ги има разказвачите.

Пием мурсалски чай и си говорим. За паметта, за дъщеря му, за родителството, за паметниците, за "министерстването", за културата, за предметите, растенията и опитите да преминем през живота с достойнство.

За тежестта на крилата, за лекотата на моделството, за добрите сцени в киното, за пътищата, по които вървим, за да стигнем до това, което не предполагаме, че искаме.

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
Обикновени деца с необикновен слух
Вкъщи
"Не чувам
но съм тук и имам какво да кажа"
Фотография
Литература
Мисия Маверик
Писмата на Рая
Кулинария
Театър
Видео
Спорт
Музика
Интервю
Актуално
Въпросите
Закуската
Backstage
Кое е това момиче?
Момчето, което…
#untaggable
10 неща, които мразя…
Кино