Малко преди старта на театралния сезон един разговор за смелостта да скочиш от високо, за "високото" изкуство и неговата публика, за ролите, кошмарите, учителите и смисълът на професията.

Една закуска на един покрив. София като на длан. Двама души на прага на зрелостта. И разговор за свободата в битието ни, в професията, във връзките, в телата и най-вече в главите ни.

Не го гледах в "Смъртта на котката", но то тепърва предстои. Виждам го преди премиерата на представлението, а разговорът продължава малко след нея. А ако на на вас много ви се прииска да го погледате, след като прочетете интервюто, първата възможност е на "Сцена на кръстопът" в Пловдив и постановката "Възвишение". 10 септември.

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
Обикновени деца с необикновен слух
Вкъщи
"Не чувам
но съм тук и имам какво да кажа"
Фотография
Литература
Мисия Маверик
Писмата на Рая
Кулинария
Театър
Видео
Спорт
Музика
Интервю
Актуално
Въпросите
Закуската
Backstage
Кое е това момиче?
Момчето, което…
#untaggable
10 неща, които мразя…
Кино