"Бях на 16 години и не съм сигурен дали беше точно страх, или беше заради чувството, че това е първата ти световна купа изобщо. Аз всичките тези хора ги бях гледал само по телевизията и изведнъж отивам на същата писта с тях. Първото състезание бях 85-и номер и имах достатъчно време да изгледам цялата първа и втора група, да си пия кафето долу, докато стане 11.30. Тогава застанах на старта и знаех, че съм от другата страна на екрана. Досега бях в чайната долу и всичко е било супер, но сега съм на старта и всички гледат мен. И може би беше съвкупност от това, че беше световна купа; нещо, до което не се бях докосвал преди и първа сериозно стръмна писта в живота ми. Но дори някога да съм имал страх от някоя стръмна писта, в момента, в който бутна пръчката, страхът изчезва. Адреналинът го измества и като стигнеш до финала, си казваш : „Искам пак!”