"През зимата ме носи на ръце и заедно ловим снежинки, през лятото пак ме носи, притисната до гърдите ѝ, до малката барака в дъното на градината, която служи за баня. След като ме изкъпе, ме увива плътно в бяла хавлиена кърпа и ме отнася вкъщи на бегом, за да не настина. Влизаме вътре, тя ме пуска на пода и, задъхана, започва да ме разтрива с хавлията, смее се, казва колко ме обича, че съм нейната любов, нейното съкровище, любимото ѝ момиченце".