"И така, обличам банския, част от който с удоволствие ще захвърля долу край морето. Слагам си "романтичната" шапка, както я нарича една приятелка, и тръгвам боса по селския път към плажа. Малките камъчета по пътя ми боцкат на стъпалата. Привикналите ми на обувки с висок ток крака са учудени - не знаят какво им се случва. А селският път и той се чуди от къде се взеха тези боси крака с този червен педикюр. Дали не е станала грешка? Няма грешка - всичко е перфектно и точно на място. Вече! Само мислите ми са (както обичат да казвa една приятелка психоложка – скачат като пощуряла маймуна) препускат, скачат от тема на тема. Вълнувам се като малко дете. Чудесно е. Обичам да усещам, че вътре в мен има едно малко момиче (понякога твърде добре скрито), на което все още му се правят бели. Спокойна съм, но нетърпелива. Босите ми крака правят бързи и леки стъпки по прашния селски път. Още един завой и морето ще се открие пред мен, скрито зад онези храсти...