Георги Господинов в един разговор за думите, книгите, съзерцаването, мълчанието на нашите майки и техните баници, улиците на нашия град, времето и безвремието. Разговор за безкрайните следобеди на нашето детство.

Разговор за две носни кърпички от Немски център, за една неиздадена книга и за една книга, която е на път да бъде издадена, за бащите, които не си отиват, за страха, срама и искреността, за историите, които винаги един човек ще има и ще иска да разкаже на друг.

"Първата ми книга се казва "Мама и татко са мъртви" и това заглавие звучи много депресиращо за възрастните, направо ужасно. Защото е много реално. Но когато се срещнах с децата в училищата да говорим за книгата, установих, че на тях това заглавие им се вижда ужасно смешно."

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
Вкъщи
"Не чувам
но съм тук и имам какво да кажа"
Фотография
Литература
Мисия Маверик
Писмата на Рая
Кулинария
Театър
Видео
Спорт
Музика
Интервю
Актуално
Въпросите
Закуската
Backstage
Кое е това момиче?
Момчето, което…
#untaggable
10 неща, които мразя…
Кино