"И с всичко това точно влизах в София и осъзнах, че костюмът ми пречи да снимам сноповете дъжд, които се приближават към мен и си казах: „Е, може ли по-щастлив и интересен живот да има човек! Да кара костюм, чушки и развалена миялна машина, чаши за кафе, които се търкалят из цялата кола, и да, може всичко това да е страшно хаотично, но и адски хубаво! Може ли наистина да имам толкова цветен живот!” И ми звъннаха и Дара, и Евгени, и нашите да ме предупредят: „Сега каква буря те чака, да внимаваш!” И аз им отговарям: „Ама аз съм бурята! Тя мен не може да ме уплаши!”