Къде се срещат българският фолклор и испанското фламенко ли? Най-напред на нотния лист. Не е любов от пръв поглед. Учиш партитури. Спяваш. После броиш тактове и фламенко размери като луд. Сънуваш ги. Отчайваш се, но чуваш как испанецът пее „Лале ли си, зюмбюл ли си“ в оригиналната женска тоналност и си казваш: “Той може нашето, значи и ние можем неговото”. Накрая успяваш и много ти харесва - забравяш да пееш българските песни в нашенски размер и си ги пееш като фламенко. И това е последната фаза. Тогава разбираш, че си срещнал българския фолклор в сърцата на испанците, а тяхното фламенко е в твоето.