Срещаме се в нейния ресторант - "Ателие". Докато пием вода от една и съща чаша, си мисля, че ще си разберем тайните, но тя и без това е човек, на когото бих споделила без съпротива. Споделящата почти винаги обаче е тя. Споделя ни тайните си, музиката си, сърцето си, красотата, която умее да види навсякъде. Затова не се учудвам, че на партитурите за концерта на Белослава на 15 декември в зала 3 на НДК пише "Красота."

Разговор за съдбовните срещи, за филмите, в които живеем и тези, които опитваме да изпеем, за приятелството, опитите, композирането, импровизирането, силните и слабите времена, и за едно "до" в четвърта октава (каквото и да означава).

Като дете имах много голям страх от смъртта, почти болезнен. И нали знаеш, че тогава беше много популярна ирисовата диагностика, и аз исках нашите да ме заведат при такъв доктор, за да намери лекарство, с което да живея хиляда години (бях решил, че такъв специалист би трябвало да знае как). Постоянно си представях, че свършва животът, не можех да го приема и това много ме натъжаваше. И изведнъж тези мисли спряха. Изобщо не зная защо ти го казвам това…(усмихва се)