Но това, което аз смятам, че е цената да си независим, е рискът. Най-хубавото нещо в живота е рискът. Той те прави боеспособен, жив, свободен, той те прави настроен. Това е като един инструмент - когато е настроен, свири добре - китара, цигулка. Всичко друго, в което няма риск, което не е подложено на борба, съмнения и доказване, всичко друго е лоша рутина, една мъгла, една омая, в която много колеги живеят; един изкуствен балон, в който живеят сладостно, приятно, в баланс и в хармония. Всичко това го казвам с ирония. В който балон те си мислят, че това е театърът, че те най-добре знаят, какво е, че правят страхотни роли, което са пълни глупости. И когато им го кажеш, това за тях е много обидно.

Вас ви е нямало, няма ви и няма да ви има, защото вас не ви боли. Не състрадавате, не мечтаете, не променяте, не копнеете, не давате, не помагате, не съпреживявате и не създавате. Вие сте машини за лайна. В буквалния и преносния смисъл на думата. Вие сте срамът на това общество и някой ден децата ви ще навеждат глави заради вас. Кой ще ви помогне? Кой ще ви погали? Кой ще ви изслуша? Кой ще ви подкрепи? Кой ще ви подаде ръка? КОЙ? НИКОЙ.

"На сцената съм от почти 30 години и през цялото време слушах и гледах внимателно КОЙ КАКВО КАЗВА, НО И КОЙ КАКВО ПРАВИ. Учех се и стремях да бъда от тези, които ПРАВЯТ и съм негодувал към онези, които само говорят. Много жалко, че те хич не са малко. И понеже много глупости се изприказваха, а аз много дълго мълчах, реших да си кажа какво мисля за гореспоменатата категория хора И ЕТО, КАЗАХ СИ ГО. КАЗАХ ИМ, ЧЕ СА ДЪРДОРКОВЦИ. АМИ ТАКИВА СА."