За един фотограф, който няма снимки по стените в дома си. За един фотограф, който всъщност е режисьор. За една изложба, която прилича на разказ. И за всички запечатани мигове, които някога ще се случат.

Ако можех да предсказвам бъдещето, най-вероятно щях да поискам да го видя 10 години по-късно. И да разбера, че заедно с изгрева излиза за риба, за да я сготви на някой плаж за обяд и да порусива на слънце следобед. За това мечтае Теодор. Аз пък си мечтая повече хора да отразяват света с това намигване, с което го прави той.

Колко може да си подготвен за среща със 73-годишен артист, едно от най-големите имена в изкуство, от което не разбираш, изкуство, което често за теб е на ръба на лудостта и вътрешната дисфункция? Ще ви кажа - колкото и да четеш, да гледаш фотографските му работи, да се опитваш да мислиш за него като за нормален човек, когато срещу теб застава един от най-елегантните възрастни мъже, които си виждал, всички подготвени въпроси в мига се изпаряват и да, първото нещо, което ти хрумва е да го питаш е дали си прави селфита с телефона. Сериозно?