"Бе писал някой нещо за това,
че клоунът винаги е тъжен.
Макар че, не на всеки този свят
безценното предимство е донесъл,
изкуството да бъде вечно млад
и през сълзи дори да бъде весел."

Страх ме е от евтините хора, които с лека ръка премазват талантливите. Някои си мислят, че от тях започва и с тях свършва всичко. И с лека ръка от простотиите на някои директори излезе понятието "мечка". Защо да сме мечки? Затова, че можем?! Че хората искат да ни гледат?! Под един знаменател влизаме доста хора и съжалявам, но не честно.

Те латинците са го казали "Ин вино веритас". Може би Господ е измислил тези питиета, за да не задържаме лошите неща. Ето, моят човек в "Пияните" - той е лъгал, изневерявал… И го държи това, яде го отвътре, и изведнъж го изрича и това е страшно облекчение за него. Колко по-хубаво би било ако си казваме нещата, такива каквито са, директно, истината, нищо че често пъти тя боли. Но пък когато казваме истината, заспиваме много по-лесно. На пияния човек му падат всички защити и някакъв вътрешен глас като че ли му казва: "Давай сега!" И си казваш всичко. Разбира се, на другия ден жестоко съжаляваш и се кълнеш, че повече никога няма да пиеш (смее се).