"Най-яркият ми спомен е, когато изведнъж спрях да чувам. Помня първото късане на кабелче на апаратчето ми. Стана изведнъж и беше ужасяващо. Не разбирах какво ми казват хората. Тогава още не можех да говоря. Връзката ми със света беше прекъсната. За щастие веднага смениха кабелчето и отново започнах да чувам. Но всеки път, и до ден днешен, когато сменям батериите си и съм в пълна тишина, си спомням този миг и мъничко ме е страх."

Смазана съм, все едно някой забива нож в гърба и сърцето ми едновременно и така много пъти. Чувствам се ужасно ненужна. Това го правят определени мои съученици, но се случва пред всички останали. Сама съм. Изоставено момиче в гора. Изгубена.

"Случвало ли ти се е да те подценяват заради това, че имаш слухови проблеми?

Бих казал, че да. Дори съм се чувствал подценен, когато например в училище са ми завишавали оценките, само защото съм с увреждане. А това е вид стереотип - щом един ученик има слухов проблем, то той не е в състояние да асимилира цялата информация. И най-добре да го съжалим и подбутнем. Аз просто не чувам. И ако не разбирам математика, то не е защото не чувам."