Ето още малко за нея - тя е автор на едни от най-добрите текстове в българската попмузика, радиоводеща, певица, от скоро съпруга, а от още по-скоро майка на Аника. И най-вече - Гери е тази, която ни върна една надежда - че в писането и четенето все още има смисъл.

"Купих си една червена пощенска кутия и я поставих в галерията, в която представяхме книгата. Казах на присъстващите: „В тази кутия има любовни писма. Сега напишете и вие по едно и го сложете вътре ако искате.” И моите приятели явно са страшни идиоти, защото всички се разписаха жестоко, дори в един момент нямаше химикалки. Като се прибрах вкъщи, намерих много яки писма, въпреки че никой не се беше подписал под тях. И ми се прииска да споделя тези неща с хората."

"Да, имаме си критики от сериозни литературни критици, дори в телевизионния ефир сме чували, че изобщо не трябва да се дискутират нашите книги в предавания за литература, защото това не е литература. Наричали са ни „чалгата на българската литература“, а мен лично – „русата Саня на българската литература“ (смее се). Но мен всичко това само ме забавлява. Нямам проблем с тези критики, защото всичко е смесица между литература, театър, стендъп, но когато го изведеш на хартия, става една бърза литература. И когато хората купуват нашите книги (а те ги купуват), след това ми пишат: „Возя се в метрото, чета „Дневник на панелните блокове“ на Никола Крумов, смея се с глас и според мен хората ме мислят за луд. Моля ви, не четете тази книга на обществени места!”