"За хора от моето поколение, преживели няколко „апокалипсиса“ на крак, така да се каже, това не е първо изпитание. Спомнете си Чернобил, спомнете си 11 септември, спомнете си истерията с антракса и как по летищата се оглеждахме да не се допрем до нещо или някакъв бял прах да не се появи разсипан някъде… Устроени сме така, че да забравяме бързо и това вероятно си е съвсем нормален защитен рефлекс. В метафоричния смисъл на думата – още по-често ми се е искало да си сложа маска и да се карантинирам. Да обърна гръб, да се махна от интриги, сплетничещи общности. И съм го правил. Фините, всъщност съвсем не фините прахови частици на тукашното мразене отдавна са прескочили нормата."