"За хора от моето поколение, преживели няколко „апокалипсиса“ на крак, така да се каже, това не е първо изпитание. Спомнете си Чернобил, спомнете си 11 септември, спомнете си истерията с антракса и как по летищата се оглеждахме да не се допрем до нещо или някакъв бял прах да не се появи разсипан някъде… Устроени сме така, че да забравяме бързо и това вероятно си е съвсем нормален защитен рефлекс. В метафоричния смисъл на думата – още по-често ми се е искало да си сложа маска и да се карантинирам. Да обърна гръб, да се махна от интриги, сплетничещи общности. И съм го правил. Фините, всъщност съвсем не фините прахови частици на тукашното мразене отдавна са прескочили нормата."

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
Вкъщи
"Не чувам
но съм тук и имам какво да кажа"
Фотография
Литература
Мисия Маверик
Писмата на Рая
Кулинария
Театър
Видео
Спорт
Музика
Интервю
Актуално
Въпросите
Закуската
Backstage
Кое е това момиче?
Момчето, което…
#untaggable
10 неща, които мразя…
Кино