Пием мурсалски чай и си говорим. За паметта, за дъщеря му, за родителството, за паметниците, за "министерстването", за културата, за предметите, растенията и опитите да преминем през живота с достойнство.
Разговор за културата, приятелите, социалната хигиена, законите, скандалите, поуките и разбира се, в частност - за театъра.
Не го гледах в "Смъртта на котката", но то тепърва предстои. Виждам го преди премиерата на представлението, а разговорът продължава малко след нея. А ако на на вас много ви се прииска да го погледате, след като прочетете интервюто, първата възможност е на "Сцена на кръстопът" в Пловдив и постановката "Възвишение". 10 септември.
