Но това, което аз смятам, че е цената да си независим, е рискът. Най-хубавото нещо в живота е рискът. Той те прави боеспособен, жив, свободен, той те прави настроен. Това е като един инструмент - когато е настроен, свири добре - китара, цигулка. Всичко друго, в което няма риск, което не е подложено на борба, съмнения и доказване, всичко друго е лоша рутина, една мъгла, една омая, в която много колеги живеят; един изкуствен балон, в който живеят сладостно, приятно, в баланс и в хармония. Всичко това го казвам с ирония. В който балон те си мислят, че това е театърът, че те най-добре знаят, какво е, че правят страхотни роли, което са пълни глупости. И когато им го кажеш, това за тях е много обидно.

Какво е да си част от един от най-успешните световни сериали? Има ли граници за българските актьори? Важна ли е провокацията на сцената и има ли рецепта за вечна младост в актьорския бизнес? И още - за "Квартет", "Дакота" и "Трите мечки".

Преди ден "Съдилището" (реж. Стефан Командарев) с Асен Блатечки спечели голямата награда за пълнометражен игрален филм на фестивала "Хартленд" в Индианаполис. Той е и българското предложение за "Оскар" за чуждоезичeн филм. Освен, че третира наболялата тема за бежанците, филмът си заслужава, дори само, за да видим колко добре стои на екран Асен в една напълно нетипична за него роля.

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
Обикновени деца с необикновен слух
Вкъщи
"Не чувам
но съм тук и имам какво да кажа"
Фотография
Литература
Мисия Маверик
Писмата на Рая
Кулинария
Театър
Видео
Спорт
Музика
Интервю
Актуално
Въпросите
Закуската
Backstage
Кое е това момиче?
Момчето, което…
#untaggable
10 неща, които мразя…
Кино