В последния филм, който снимах – „Привличане“. Доста полъгах – играех 19-годишно момиче.
Актьорската работа изобщо не е лъжа. Особено в театъра. Трябва да можеш да влизаш в ролята, не да лъжеш, че го правиш. В киното е по-лесно. Можеш да се разплачеш за кучето си, което е починало преди 7 години и да излъжеш зрителите, че плачеш заради гаджето си. Но на сцената всичко си личи. Тя е нещо като лупа. Имам усещането, че хората ни гледат сякаш под микроскоп. И знаеш ли, не се вижда само какъв актьор си, а и какъв човек си. Лошите хора си личат. И те не са добри актьори.
Аз пък веднага го виждам. Лошотията им много се показва на сцената. За мен лошият човек не е добър актьор.
Какво говориш?! Да! И те се знаят.
Както се казва, прилагаш „малкият кръг на внимание“ – твоят персонаж например започва много да обича да си гледа ноктите и други такива неща…(смее се). Затваряш се в себе си.
Много е трудно с не добър партньор. Като видиш едни очи, които не са тук, срещу теб и ти се разказва играта.
На мен ми се е доревавало на сцената. Имам едно представление, в което играя буквално със сълзи на очите през цялото време. Толкова ми е гадно да не намирам човека срещу себе си…
Снощи. Играхме „Идеалният мъж“, а аз имах рожден ден. И в началото на представлението имам да говоря много, така – отпред, пред публиката. И всеки път имам усещането, че нещо ще ми се оплете езика, че ще сбъркам…И не е да не се случва (смее се). Но този път излязох с усещането, че имам рожден ден и всичко ще е супер. Така и стана. Накрая имаме с Владо Карамазов една ужасно яка сцена и така добре си я „цъкнахме“, така добре ни се получи партньорството, че беше истински голям кеф.
Искам да съм снимала извън България. И то с Мартин. Да ни се случи заедно.