Луиза Григорова – Макариев в огледалото

Луиза Григорова – Макариев в огледалото

12 юни ‘18
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Марияна Петрова

Кога лъга за последен път по професионални причини?

В последния филм, който снимах – „Привличане“. Доста полъгах – играех 19-годишно момиче.

Трябва ли да си добър лъжец, за да си добър актьор?

Актьорската работа изобщо не е лъжа. Особено в театъра. Трябва да можеш да влизаш в ролята, не да лъжеш, че го правиш. В киното е по-лесно. Можеш да се разплачеш за кучето си, което е починало преди 7 години и да излъжеш зрителите, че плачеш заради гаджето си. Но на сцената всичко си личи. Тя е нещо като лупа. Имам усещането, че хората ни гледат сякаш под микроскоп. И знаеш ли, не се вижда само какъв актьор си, а и какъв човек си. Лошите хора си личат. И те не са добри актьори.

Не съм съвсем съгласна. Странно е, но е факт. Ужасни хора са ужасно добри актьори.

Аз пък веднага го виждам. Лошотията им много се показва на сцената. За мен лошият човек не е добър актьор.

Има ли добри и лоши партньори на сцената?

Какво говориш?! Да! И те се знаят.

Какво правиш, когато ти се падне лош партньор?

Както се казва, прилагаш „малкият кръг на внимание“ – твоят персонаж например започва много да обича да си гледа ноктите и други такива неща…(смее се). Затваряш се в себе си.

Много е трудно с не добър партньор. Като видиш едни очи, които не са тук, срещу теб и ти се разказва играта.

На мен ми се е доревавало на сцената. Имам едно представление, в което играя буквално със сълзи на очите през цялото време. Толкова ми е гадно да не намирам човека срещу себе си…

А обратното е супер, предполагам. Кога ти се случи за последен път да си с правилния партньор на сцената?

Снощи. Играхме „Идеалният мъж“, а аз имах рожден ден. И в началото на представлението имам да говоря много, така – отпред, пред публиката. И всеки път имам усещането, че нещо ще ми се оплете езика, че ще сбъркам…И не е да не се случва (смее се). Но този път излязох с усещането, че имам рожден ден и всичко ще е супер. Така и стана. Накрая имаме с Владо Карамазов една ужасно яка сцена и така добре си я „цъкнахме“, така добре ни се получи партньорството, че беше истински голям кеф.

Да затворим кръга. Какво искаш да ти се е случило след още 10 години?

Искам да съм снимала извън България. И то с Мартин. Да ни се случи заедно.

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
Обикновени деца с необикновен слух
Вкъщи
"Не чувам
но съм тук и имам какво да кажа"
Фотография
Литература
Мисия Маверик
Писмата на Рая
Кулинария
Театър
Видео
Спорт
Музика
Интервю
Актуално
Въпросите
Закуската
Backstage
Кое е това момиче?
Момчето, което…
#untaggable
10 неща, които мразя…
Кино