С коя роля ти е било трудно да се разделиш?

Всичките си роли много съм ги харесвала, защото съм ги преживявала. Но за проект ми е било много тъжно. За „Дървото на живота“ – беше нещо, което усещах, че е друг тип, на друго ниво, че нещата се случват по друг начин. И епохата, и развитието на моята роля – откъде тръгна, къде свърши… Харесва ми да има истински път на персонажа, а не в осми сезон да си смучем от пръстите разни измислени истории.

Това е проблем на наистина дългите сериали с много серии, чиито персонажи се превръщат в шизофреници и ме карат да се чувствам излъгана, че съм им повярвала в някакъв момент.

И аз съм се чувствала така в сериал, дори съм била щастлива, че приключвам, защото не съм искала да намразвам героинята си.

Кога една актриса започва да се чувства застрашена от следващото поколение актриси? При мъжете е по-различно май, особено в България, където няма чак толкова голяма сцена.

Страшен е синдромът на застаряващата актриса. Много се надявам това да не ми се случи. А и вярвам, че всяка възраст има своето очарование.

Трябва да имаш много други неща около себе си, за да се запазиш от това. Иначе рискуваш някое 20-годишно момиче да се появи и да те помете. Или не е точно така?

Да, това може да бъде много страшен период от порастването, не искам да кажа “остаряването”, на една жена. И започва голямото взиране, живот, който тотално не е истински. Наблюдавам го около себе си.  Но ето, в нашия театър вече има по-млада актриса от мен и от Весела (Бабинова). И не се чувствам застрашена.

Вие все още сте на по 28. Това се случва по-късно.

Според мен зависи и от самата жена. Когато се съмняваш в себе си, се случва точно това, за което говориш – идва 20-годишната и те помита. Когато си уверена и знаеш какво правиш, къде е мястото ти, какво си постигнала, ако си една успяла актриса, колкото и смешно да звучи това в България, то теб те търсят. Ето, Теодора (Духовникова) в момента снима много повече от мен. Как аз мога да я „помета“?!

Просто трябва да си здраво стъпил на земята, да знаеш какво искаш още от професията, защото роли има за всички и по този начин единствено и само можеш да се запазиш.

Като отидох в „Идеалният мъж“ (постановка в Народния театър), Теодора беше човекът, който ме прие и ме накара да се чувствам добре. Всички останали бяха точно: „О, боже, сега ще ни помете!” (смее се). А всъщност, ако сме реалисти, ще знаем, че конкуренцията е между мен и Весела (Бабинова), не между мен и другото поколение. А относно бръчките, на въпроса дали си е правила някакви корекции, Мерил Стрийп отговаря: „Не, обожавам всяка една моя бръчка, защото тя издава всяка една моя емоция и аз не искам да трия емоциите от лицето си.“ Пък и като си на 40, не можеш да излъжеш никого, че си на 20. Можеш просто да бъдеш неуспешен лъжец.