Всеки период, в който не работя, ми е такъв.
Представленията, в които играя, вече не ги смятам за работа. Те са част от живота, сега просто си доставям удоволствие с тях, защото дори не е за пари (смее се). За мен работа е, когато снимам филми и сериали. И когато не го правя, страшно много се потискам и започвам да се притеснявам, че губя тренинг. И да мисля, че ако ме вземат в някой филм, ще започна да преигравам заради театъра. Ето, такива актьорски мисли… (смее се). В такива моменти е важно да има кой да седи до теб и да те подкрепя.
Много зависи от хората. Аз не мога да си представя да съм с човек извън този наш тесен кръг. Много малко са хората, които изобщо могат да разберат нашата работа. Аз дори май не съм срещала такъв човек. И не става дори въпрос за това дали ще се целуваме или не с някого на сцената. Цялата отдаденост, графика ни, всичко около това не би понесло на всеки. И ако човекът срещу теб не разбира, става много страшно. Ето сега Мартин (Макариев – режисьор и съпруг на Луиза) снима извън София и е в доста, как да ти кажа, напечена среда (смее се). Там е пълно с всички изкушения на света и ако срещу него има друга жена, някоя, която не го разбира или му няма доверие…
Съгласна съм, но за актьорите може да бъде наистина проблем, защото като влизаш във филм с някого за дълъг период от време и трябва да играете мъж и жена или гаджета, вие така или иначе се сближавате, създавате някаква връзка помежду си. И за да се запазиш, трябва да имаш много силно самосъзнание и да обичаш човека до себе си, а той от своя страна трябва да е някой, който на 100 процента ти има доверие, защото започне ли да се сърди, да те следи, тогава нещата са свършени. Сянката на съмнението разваля връзката.
Аз и с Мартин така станах гадже (смее се). Той беше режисьор на „Дървото на живота.“ Истината е, че първо се влюбих в таланта му, после в него.
Но иначе – изкушението е изкушение само ако му се поддадеш, иначе остава просто нещо във въздуха.