Наистина ли? Значи вие бягате на една и съща писта.

А още по-интересно е, че има и още един случай, в който ме смениха в последния момент с нея – в “Досието Петров“.

Напълно те разбирам ако я мразиш…

Не, глупости! Просто за следващия голям кастинг, на който ме поканят, ще я помоля да не идва. Като лична услуга (смее се).

Защо се получава така? Вие не си приличате нито като външност, нито като актьорска игра.

Не зная. Но за „Трейнспотинг“ резултатите трябваше да излязат по-скоро, отколкото всъщност излязоха. И агентът ми в Лондон ми се обади малко преди това, за да ми каже, че обсъждат много сериозно моето участие във филма, защото смятат, че като човек, като присъствие и външност, съм твърде нежна и не съм подходяща за източноевропейска проститутка, която накрая прецаква всички. И обсъждат дали има вариант точно тази, която най-малко очакват, да бъде всъщност най-големият разбойник. И когато избраха Анжела, агентът пак ми се обади и ми каза, че са преценили, че това няма как да стане.

Плака ли много?

Да. Беше ми много гадно. Въпреки че в предишен разговор агентът ми беше казал, че с мен ще му е много трудно. Думите му бяха: „Ти изглеждаш като някой, който може да играе Чеховите персонажи, принцесите и аристократите. Но в Англия тези роли се играят от англичани. А теб като източноевропейка биха те взимали за друг тип роли – хулиганка, по-пропаднала, проститутка…“ Не знам защо в техните очи източноевропейките сме такива, но е факт. Ето, сега пак ходих на callback в Лондон за един филм, главно за проститутки, и пак не ме взеха.

Това, което ти е казал, би било комплимент в друг случай.  И би работило ако си лондончанка.

Да. Но има едно нещо, което ме накара да се чувствам добре от всичко, което ми се случва. Когато Бри Ларсън беше номинирана с Оскар за „Стаята“ и от Hollywood Reporter бяха събрали всички номинирани актриси на Roundtable, я попитаха: „Как така се случи, че до момента не си имала друга истински голяма роля, след като си актриса от дете?“ И тя отговори: „Аз имам много тежка съдба като актриса. Или бях прекалено грозна, или бях прекалено красива, или бях твърде пълна, или бях твърде слаба, или бях много нежна, или много груба. Никога, никога не успях да съм перфектна за ролята.“ И осъзнах, че всеки актьор си има неговият път, който е съвкупност от твърде много неща. И това да си добър актьор е само началото. Следват още много неща, за да си подходящ за точно този филм и точно за тази роля.