Луиза Григорова – Макариев в огледалото

"За актьорите може да бъде наистина проблем, защото като влизаш във филм с някого за дълъг период от време и трябва да играете мъж и жена или гаджета, вие така или иначе се сближавате, създавате някаква връзка помежду си. И за да се запазиш, трябва да имаш много силно самосъзнание и да обичаш човека до себе си, а той от своя страна трябва да е някой, който на 100 процента ти има доверие, защото започне ли да се сърди, да те следи, тогава нещата са свършени. Сянката на съмнението разваля връзката."

12 юни ‘18
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Марияна Петрова
LoadingЗапази за по-късно 13

Луиза Григорова – Макариев в огледалото

12 юни ‘18
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Марияна Петрова

Познавам те от почти 10 години. Представяш ли си?! Какво ти се случи за това време?

Тогава съм била на 18. Значи тези последни 10 години ми се случи животът и станах това, което съм.

Скорострелно ли минаха за теб?

Толкова много неща са ми се случили, че все едно са минали 30 години. Много наситено, не знам дали е скорострелно.

Равносметка правиш ли си – какво е било, какво можеше да бъде?

Понякога. Една Нова година, преди две или три години беше, реших да бъда сама. Бяхме с едни приятели в Чепеларе, в една хубава къща. Всички отидоха на някакви купони, аз останах сама, защото така исках. Имаше камина, точно тогава беше излязъл филмът „Boyhood“ и си го пуснах. И тогава си направих равносметка, дори си я написах – какво ми се е случило досега, какво съм преживяла, пораснала ли съм, не съм ли, какво съм разбрала за себе си, какво съм разбрала за другите, как мисля да продължа оттук нататък. Наистина е много тривиално на Нова година да си правиш равносметка, но така се случи (смее се).

Каква беше равносметката ти?

Мисля, че порастването много ми харесва. Да си осъзнат е много по-приятно от това нон-стоп да си блъскаш главата в тухли.

Последният път, когато разговаряхме за „Интервюто”, ти очакваше резултата от кастинга за „Трейнспотинг“. И знаем какво се случи – на последния кръг, на финала, избираха между теб и Анжела Недялкова. И взеха нея. Спомням си, че ми стана много тъпо за теб. Представям си какво ти е било… Това ли е най-голямото ти професионално разочарование?

Преживях го доста трудно, защото бях вече на сериозна възраст. Иначе преди това, като по-малка, ми се случи нещо подобно, пак свързано с един много голям (този път български) филм, за главна роля. Дори още нямах 17. Спомням си това, защото имаше голи сцени и родителите ми трябваше да дадат разрешението си. Много ме харесаха, избраха ме, подписахме договор, но снимките се забавиха, защото нямаше пари. И две години по-късно, когато трябваше да се осъществи проектът, разбрах, че правят кастинг за ново момиче. Но тогава разочарованието мина бързо и лесно, защото точно ме бяха приели в НАТФИЗ, случиха ми се някакви нови неща… Не че сега след „Трейнспотинг“ не ми се случиха други неща – снимах в „Откраднат живот“ и имах различни ангажименти, но въпреки това ми беше много трудно да го преживея. Не знам защо, но се бях самоизлъгала, че ако успея да го направя това, ако ме вземат за „Трейнспотинг“ животът ми ще да се промени генерално.

Сега как мислиш? Така ли щеше да стане?

Сега не мисля така (смее се).

А този българският филм как стана?

Парадоксът е, че отново е с Анжела. „Аве“.

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
#untaggable
10 неща, които мразя…
Backstage
Актуално
Видео
Въпросите
Закуската
Интервю
Кино
Кое е това момиче?
Момчето, което…
Музика
Писмата на Рая
Спорт
Театър