DJ Rady, thank you for the music!

Разговор за по-трудните години, за по-хубавите времена, за първата младост, за фантазиите и тяхното сбъдване, за снега, купоните и музиката като начало на всичко.

5 декември ‘16
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Яна Лозева
LoadingЗапази за по-късно 15'

DJ Rady, thank you for the music!

5 декември ‘16
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Яна Лозева


Той е от онези хора, които на пръв поглед не остаряват. Не качват килограми, не сменят стила си, дори и прическата им е същата като преди 20 години. Дали е заради музиката в главите им или е, защото не се заглеждаме дълго в тях, за да открием, че очите им са уморени точно като нашите. А може би повече. Той има право да е изморен. Спомням си първото ми най-велико парти в дискотека (тогава все пак клубовете бяха все още дискотеки). „Ялта“ в началото на 90-те. Той – зад пулта. Всичката музика, която обичахме, а и тази, която още не бяхме чували. След това „Метрополис“. Извънземните им партита ни отнасяха главите и толкова години след това все още не мога да си дам реално обяснение как се танцува на висок ток повече от 8 часа. Правехме го. Парти след парти. „Неон“ беше една от последните спирки, на които се засичахме. Тогава превърна част от къщата си в частен клуб и сякаш самият той потъна в него. 

Срещам го в „Ялта“ в първия най-снежен ден от тази зима. За да си припомним.

Dj Rady в Интервюто. 

Гледам този сняг и се чудя на колко Нови години си работил?

На много. За последните 25 години може би на 20.

Хората по-малко ли излизат, когато навън вали сняг и е толкова студено?

Дори напротив. Точно защото е студено, като дойдат и не искат да си тръгнат. От друга страна, снегът въодушевява хората – стават по-еуфорични дори само заради красотата му. Стават много яки купони, когато има сняг.

Кога беше първото парти, на което пуска, помниш ли?

Много отдавна беше. Боби Ай (той вече не е между нас), когото много обичам, ме накара да пускам в една дискотека в Студентски град, 90-та година беше.

Хахаха, мен тогава дори още не ме пускаха да излизам вечер. Как така “ме накара”?

Беше май нещо с някаква мацка и ме помоли: „Моля ти се, ела тук, ти знаеш плочите къде са, пускай.“ И изчезна. Аз се качих на пулта и започнах да пускам. Стана страшен купон.

Каква беше музиката тогава? Какво пускаше?

Cool and the Gang, Мадона, Принс, Майкъл Джаксън… Точно бяхме излезли от комунизма, когато в дискотеките задължително трябваше да има 20% соц музика, 20% българска музика, 20% руска музика и останалото – италиански шлагери…

Имаше ли го това с три бързи и две бавни?

Имаше го, разбира се.

Преди да се появят мобифоните, блусовете бяха важна част от всяка вечер. На всеки 4-5 бързи парчета имаше няколко блуса, на които цялото заведение се юрваше да танцува. Тогава нямаше мобилни телефони и това беше един от малкото начини да прошепнеш нещо хубаво в ухото на някого, да свалиш някоя жена…

Много мило беше. Особено с блусовете, които пускахме в 4 часа, за да си тръгнат хората – колко хора са се събрали, семейства, приятелства, деца са се родили покрай тези блусове…

Сега тези деца са на по 25, представяш ли си?

Представям си го много ясно (смее се). Но като ме пита за студа и партитата, се сетих, че един Atumwerk, вторият и последен, който правих, беше на 24-ти или 26-ти декември. Опаковахме подлеза с едни парашути. Навън беше адски студ, -5 градуса и валеше както сега, но в подлеза имаше 2500 човека и цареше пълна еуфория.

Спомням си, но тогава имахме пауър. Не си спомням да съм „замръзвала“ на парти. Може би и днешните 20-годишни са така.

Не. Не са. Може би си права – може да е било и заради една по-близка до младостта възраст, в която не мислиш много. Но има и нещо друго – между 90-та и 2000-та в България имаше наченки на свобода и демокрация. Това се виждаше във всички обществени аспекти и респективно се отразяваше и на начина, по който хората се забавляват. В момента тази свобода е изгубена отново. И отново се отразява на начина, по който хората живеят и се забавляват. Житейските проблеми са повече и хората не могат да се отпуснат.

Нали има една такава мъдрост: „Кажи ми как се забавляваш, за да ти кажа как живееш.“

Е, сега, гледайки от пулта, мога да кажа това, което виждам. Тогава беше различно. Хората живееха по-добре. Оттогава нещата се промениха. Сега ако да отидеш в заведение и да се сбиеш е забавление, аз не го разбирам така. И ако това е отражение на живота, егати животът! Много малко са истинските партита, на които хората са отишли да се забавляват. Усмихват се, не ги притеснява, че няма място на бара, че няма въздух, че няма достатъчно тоалетни…

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
#untaggable
10 неща, които мразя…
Backstage
Актуално
Видео
Въпросите
Закуската
Интервю
Кино
Кое е това момиче?
Кулинария
Литература
Мисия Маверик
Момчето, което…
Музика
Писмата на Рая
Спорт
Театър
Фотография