Романтично звучи. Нещо по-битово – можеш ли да живееш добре ако работиш само като диджей?

     Да, ако цялата структура е нормално балансирана, както беше до 2000-та година. Съжалявам, че пак се повтарям.

Ако се прави така, че е по-важно хората да се показват, а не да се забавляват, това какво си пуснал няма никакво значение.

Колкото по-добра музика пускаш, толкова по-несимпатичен ставаш на хората, които искат пък да си продадат материала, който върви при лоша музика. При добра музика никой няма нужда от техните неща.

  За наркотици ли говориш?

     Да, за съжаление.

  Наркотиците и забавленията не вървят ли заедно?

     Не.

Първо се появява музиката. Винаги.

Другото е след това. Нека не виним музиката, че е провокатор на това или онова. Това е проблем на обществото и на държавата и те трябва да го решат, а не да го извиняват с музиката. Това малко е на принципа на Сталин: „Има музика, има проблем. Няма музика, няма проблем.“ Та, малко ако убием диджея, то това ще изчезне. Ами, не изчезна. Вече е по градинките, по училищата…

  Ти къде живееш сега?

     Основно в Родопите. Имам къща там. От време на време се връщам и тук.

  Не ти ли беше трудно като човек, израснал на пъпа на София, да отидеш в планината?

     Аз не само съм израснал тук, но съм и пето поколение софиянец. Обаче човек с моята професия трябва да може да си почива активно. Истината е, че нашата работа много натоварва. Никой не си дава сметка, че ние тези 6-8 часа сме с въздух като в уранова мина, че около нас има всякакви хора, лабилни, които ако нещо не им хареса, може и пистолет да извадят…

  Случвало ли се е?

     Да, в началото на демокрацията. Имаше един Юрий Печурката. Една вечер в „Орбилукс“ извади газов пистолет и стреля два пъти във въздуха. Всички избягаха. Останахме само аз и той.

  Кое парче искаше да му пуснеш?

     „My name is not Susan“ на Уитни Хюстън (смее се). Цяла вечер. Дойде при мен и каза: „До колко си на работа?“ Аз: „До 4.“ Той: „Тогава до 4 ще въртиш само „My name is not Susan“. Тогава обаче беше още с касетки и като свърши песента, докато превъртя, го виждам как тръгва от бара към мен да ме биe. Аз пускам парчето и той се връща да си пие. И така – цяла вечер. Така че работата ми е натоварваща и имам нужда да си почивам в добра среда. Но след като кмет на София стана пето поколение жена от село, няма как да се чувствам добре тук.

  Сега се сетих – ти участва и в тази надпревара по едно време.

     Да, станах 14-ти от 49 кандидата. Кампанията ми струваше 400 лева за едни плакати, които си платих. Софиянски спечели с 1 700 000 за кампания.

  Ти действително вярваше, че можеш да спечелиш?

     Ако ми бяха дали поле за изява – да. Защото аз имам идеи и много съм мислил за това, не съм се кандидатирал на шега. Нищо че тогава имаше хора, които ми се подиграваха и казваха, че го правя едва ли не, за да си вдигна рейтинга. А това не ми е било никога самоцел. Не съм искал да ставам известен или да си гледам лицето през 200 метра като Веселин Маринов. Аз просто имам фантазии и искам да ги споделя с хората. Тези големи партита са моята фантазия, която споделих с хората. Това, че не ги правя вече, не значи, че не са моята фантазия. Например имах идея да се направи кабинков лифт от стадион “Васил Левски” до Витоша, за да ходят децата да карат ски. В един момент се изсипаха 4 милиарда и половина за метро, за да могат хората от Люлин да идват в центъра. За какво им е? Да кажеш, че има работа за тях тук – няма. А ски зоната не пречи дори на природата, но нищо не се прави там години наред. Другата ми идея беше да се направи писта за Формула 1 на Цариградско към Пловдив. И на това се смяха. Но 3 години по-късно направиха подобна писта в Истанбул.

  Пука ли ти от хората? От това какво си мислят за теб?

     Не. Никога не ми е пукало. Често се случва хора, които се смеят на идеите ми, после да ги правят самите те. Не искам да съм симпатичен на някой, не искам да бъда и мразен. Искам само да не ми пречат да си върша моята работа.

Къде ти е контрабасът?

В къщи. За съжаление се развали. За последно съм свирил на него преди 10 години. Ще му дойде и на него времето. Свиренето – то не се забравя.

  Песимист ли си?

     Нали знаеш случката с песимиста и оптимиста. Единият казал: „Е, не може да бъде по-лошо!”, а другият: „Може, може!“ Та, аз съм оптимистът (смее се).

DJ Rady ще пуска като за последно тази година на 23 декември в Sofia Live Club, а повече за програмата му може да научите ТУК.