DJ Rady, thank you for the music!

DJ Rady, thank you for the music!

5 декември ‘16
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Яна Лозева

Сега се сещам и за едно друго парти. „Търсете Сънчо“ по радио “Експрес”. Обикаляхте с една голяма бяла кола и хората трябваше да ви открият. Коя година беше?

Беше 91-ва и 92-ра година. Форд Тъндъруърд беше колата. Още я имам. Аз работех в радио “Експрес” – най-популярното радио тогава. Правех предаването „Треска в събота вечер“ с идеята да рекламирам и “Ялта”, и моята работа. Беше готино, предаванията масово се записваха на касетки.

За да предотвратя записването на най-големите ми хитове, леко намалявах звука и казвах: „Вие слушате “Треска в събота вечер” с Ради!” (смее се).

Много преди да го правят това с авторските права. Точно тогава Стефан Димитров – едно момче, което също бачкаше там, ме покани да правим „Търсете Сънчо“. Обикаляхме с колата (аз бях копилот) и трябваше да ни откриеш и да ни хванеш, когато слезем от колата и си сложим шапките – само тогава Сънчо става видим.

Преследваха ли ви много хора?

О, да – по 30-40 коли имаше след нас всеки четвъртък. Веднъж въртяхме 10 минути на паметника „Левски“ и всички след нас. Но тогава нямаше такова движение. Мислили сме пак да го направим, но хората вече са много пренаситени, нямат толкова време, нито толкова евтин бензин.

После дойде и “Метрополис”. Кои бяха най-силните ти години – и като работа, и чисто финансово – тези в „Ялта“ или после с „Метрополис“?

Не ги деля на „Ялта“ и „Метрополис“. Годините от 90-та до 2000-та. Те ми бяха най-силните. Не само на мен. На цялото ни общество.

Това беше „Коледата на твоята младост“ ли?

Хахаха, на моята първа младост. Защото аз и след това си бях млад.

Ок, в твоята „първа младост“ по колко пъти на седмица ходеше на работа?

Между 90-та и 95-та година пусках всяка нощ без понеделник. Нямаше рожден ден, нямаше Нова година.

Как се наспиваше тия пет години?

Тогава дискотеките работеха до 4 часа сутринта. После това удължаване на работното време до през деня буквално развали клубният живот. Защото ако в петък излезеш и останеш до 8 сутринта, в събота цял ден ти е лошо и не само не излизаш вечерта, а не излизаш и следващия уикенд. А преди – в 4 часа искаш, не искаш се прибираш и лягаш да спиш. И на другата вечер имаш сили пак да излезеш. Така и аз се наспивах. После виждах и деня… И отивах към „детската Ялта“. Тя започваше в 19 часа и беше до 22 часа.

Музиката беше ли различна след 22 часа?

Не. Тогава се опитвах да образовам хората с неща, които нямаше как да чуят. Тогава нямаше интернет, нито толкова много радиа, MTV още май дори не се излъчваше тук. На тези детски партита обаче имаше малко повече алтернативна музика. Децата обичаха пого. Пого-купоните с “Нирвана”, сещаш ли се? (смее се) 

Хората от пого купоните днес са на по 40 години. Срещаш ли ги понякога?

О, да. Много от тях ме правят истински щастлив с думите си. Дори тази година ми подариха кон. Един мой приятел, който се занимава с коне, каза че съм направил детството му толкова красиво с хубава музика и с тези партита в “Ялта”, че сега иска да ми се отблагодари. И ми подари кон.

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
#untaggable
10 неща, които мразя…
Backstage
Актуално
Видео
Въпросите
Закуската
Интервю
Кино
Кое е това момиче?
Литература
Мисия Маверик
Момчето, което…
Музика
Писмата на Рая
Спорт
Театър
Фотография