DJ Rady, thank you for the music!

DJ Rady, thank you for the music!

5 декември ‘16
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Яна Лозева

Да, тогава не ни пукаше за тия неща, особено на „детската Ялта”. Спомням си много ясно – пултът беше над нас (по време на разговора с него седим в едната част на заведението) и ние танцувахме отдолу. Беше много яко. Пак в началото на 90-те е било.

Да, 90-та към края. Жоро Благоев, който беше диджей тук, някъде изчезна и дискотеката се беше оказала без диджей в петък вечер. Аз вече бях започнал да съм наясно с работата на диджея и собствениците ми се обадиха. Освен, че вече бях „пускал“, в цялата тази работа ми  помогна много и това, че бях завършил Музикалното училище с контрабас.

Така ли? Не знаех.

Да, дори докато бяхме в училище имахме група “Хорос”. Свирехме в градинката на „Кристал“ и на „Витошка“ и то в години, когато това беше забранено. Говоря ти за 88-ма година. Ние бяхме атрактивни – млади, готини, правехме шоу, а и свирехме само класически джаз формати. Около нас се натрупваха по 200-300 човека. Събирахме по 300-400 лева за два часа – това бяха космически суми за онова време. Изведнъж се оказа, че милиционерите са ни дебнели колко пари изкарваме в кутията отпред. Изключиха ме два пъти заради това свирене. Заради „подронване авторитета“ на училището. Но от тези свирения вече имах публика, която после започна да идва в “Ялта” и аз се осмелих да пускам по-фънк, по-алтернативна музика. Тогава да чуеш Депеш Мод в българска дискотека беше рядко срещано. „I want your sex“ на Джордж Майкъл пък беше забранено да се пуска от държавните структури.

Хубаво е да си припомняме, че имаше такива забрани.

Така е. Но имаше и нещо друго. Винаги съм знаел, че трябва да има канализиране във всеки един отрасъл. Както и в диджейството. Тогава имаше така наречените “категоризации”, дори в нашата работа – диджей първа категория, диджей втора категория и т.н. Тези нива изискваха познание, професионализъм. Да, това беше прекалено категорично и често се случваше с връзки. Но когато това изчезна, не стана по-добре, защото връзките си останаха.

Да, но в момента това дали един диджей ще пуска или не, не се ли определя от пазарния принцип? Когато си добър, нямаш нужда от категоризация.

Този пазарен принцип важи, когато има обща пазарна свобода. Когато няма, пазарният принцип е измама. Ето, петролният бизнес свободен ли е тук? Нали сме свободна пазарна икономика?

Петролният бизнес никъде не е съвсем свободен.

Е, някъде в по-нормалните страни можеш да си отвориш малка бензиностанцийка. Тук – не. Същото е и с клубовете. Много от тях не се пълнят само защото клубът е много добър или диджеят е много добър. Има други причини. Често се пълни клубът с по-хитри собственици, например.

Като каза „пълни“, пак ще те върна към „Ялта“. Във времената, когато хората оставаха отвън, нямаше място за всички…

Да, особено между 91-ва и 95-та година почти винаги имаше отпред хора, които не могат да влязат. Но тогава на вратата седеше един Росен, който беше доста респектиращ.

По това време някъде се появиха и първите наченки на чалгата. Тя беше толкова смешна с опитите си, че ние само й се подигравахме. А тя през цялото време си е пускала корените, докато не се настани нахално и трайно навсякъде около нас. Ти усети ли кога настъпи това?

Ето, нали си говорим за монопола.

С чалгата е същото. Тя беше напомпана по всички възможни начини от държавата, от медиите, от хората с пари… На практика не ни завладя заради това, че е качествена и интересна музика.

Тя се появи като някаква лавина от натяквания. И сега все още има четири телевизии, които бълват постоянно чалга и една MTV. Колко са радиостанциите с електронна музика? Една. А с чалга?

Не знам, прескачам ги.

Всички ги прескачаме, но са повече от една. И така се случи, че фолкът завладя дискотеките и клубовете не по естествен път. Нормално ли е тези певачки да получават такива космически хонорари? Противоречи на естествения финансов поток. Не може тя да вземе 5 000 лева хонорар в заведение в провинцията, при положение, че дори оборотът на заведението не е толкова за тази вечер. Това е система за пране на пари, на която държавата помагаше доста дълго време. Самият факт, че „Пайнер“ си направиха концерта на „Александър Невски“ говори много. Аз правех партита едно време и знам колко е сложно да вземеш разрешение. А те – на пъпа на София! Това, че през годините много се говореше против дискотеките, също даде едно рамо на чалгата. Че ако ходиш на дискотека, вътре те пребиват, че катастрофираш на връщане, че има наркотици, че какво ли още не… Наричат всичко „дискотека“, ама част от тях все пак са „чалготеки“. Да, и там се случват такива неща. Все едно да сравниш таверна с френски ресторант. Не е същото.

Като каза “таверна” – кога спряха да се дават пари на диджеите, за да пускат парчета?

А, това не е спряло. Продължава си на много места, особено в провинцията. За да може диджеят да спечели все пак някой лев, защото той е трети братовчед на собственика и не получава заплата, за да пуска. Това е ужасно, защото все пак хората са платили вход или питиета, за да слушат музиката, която харесват.

Това е като “Диема плюс” – платил си си кабелната, но ти искат още 5 лв, за да гледаш английското първенство.

Или като евтините самолети, на които ти си плащаш самолетния билет, но после ти искат още пари, за да има къде да ти сложат краката. С винетките е същото – купуваш си целогодишна винетка на 20-ти август, но тя важи само до първи януари.

Теб карал ли те е някой да пускаш чалга?

Да, случвало се е. Два пъти. Веднъж на студентско парти на 8-ми декември на една вила на Витоша. Преди мен трябваше да пее една популярна фолк певица, но микрофонът й се развали и участието се провали. Обаче студентите настояваха да има и фолк. Аз им обяснявам, че нямам такива парчета, те обаче не вярват и настана някаква страшна суматоха. Разбрах, че с добро няма да стане и се сетих, че през деня бях чул един от сервитьорите да слуша фолк. Помолих го да ми качи няколко диска, пуснах ги да се въртят и излязох. А другото интересно място беше в Париж. Пак за 8-ми декември. Български студенти във Франция, интелигентни момичета и момчета. Аз бях така или иначе там и говорих с организаторите да пускам. Те много се зарадваха, но казаха, че след първия час биха искали да премина към фолк. Направо оглупях. В центъра на Париж! Казаха, че това бил „единственият начин да се почувстват в България“. Голямо клише. Отказах им. Това не е въпрос дори на професионализъм.

Ще се справиш ли ако трябва да миксираш фолк?

Ако реша да пускам фолк, ще стана най-добрият. Моля, нека никой да не се съмнява в това! Но никога няма да го направя, разбира се. А и напоследък фолк диджеите се опитват да влязат в нашия бизнес, защото техният започва да се срива малко по малко. Това не е онова забавление, което беше на нашите партита или онази еуфория, която дават рок партитата. Това е един изкуствено надут балон, както вече ти казах. И е време той да се спука.

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
#untaggable
10 неща, които мразя…
Backstage
Актуално
Видео
Въпросите
Закуската
Интервю
Кино
Кое е това момиче?
Момчето, което…
Музика
Спорт
Театър