Тази година Sprite Graffiti Academy промени своя формат и от фестивал се превърна в академия, която има за цел да подкрепя бъдещото развитие на графити артистите в страната ни. Форматът включваше поредица от събития с участието на успешно реализирали се в световен мащаб графити артисти.
Само преди седмица на ноемврийското издание на единствената академия за графити изкуство в България – Sprite Graffiti Academy гостува един от най-нашумелите майстори на графити. Интервюто го хвана малко късно, но успя да измъкне от него няколко класически добри отговора във връзка с работата му. И така, може би се досещате – Chas LoveLetters не е истинското му име, но това всъщност не е най-важното. По-интересното е, че не обича кафе, често твори върху вагони и вярва, че „лошият вкус“ е относително понятие.
И е в Интервюто.
В моето студио, когато работех върху големи дървени панели по една поръчка.
Последният беше върху един товарен влак, който сега пътува някъде из Германия.
Направих го през 1989г. Откраднахме няколко флакона от един магазин и изрисувахме задната стена на едно училище или нещо такова. Разбира се, изглеждаше ужасно! Но на мен ми хареса и се почувствах като царят на квартала. От този ден съм пристрастен.
Не съм правил нищо, с което мога да го сравня…Но когато разговарям с музиканти за процеса по създаването на графити, те ми казват, че малко или много се доближава до композирането на нова песен.
Има много графити, с които се гордея (още повече са тези, с които не се гордея, ха-ха)… Така че, е трудно да избера един фаворит. Може би някой наистина голям вагон. Защото по-голямото винаги е по-добро!
Има толкова много страхотни графити артисти. Трудно е да избера само един. Мога да назова няколко от любимите ми графити артисти : Dems, Rage, Zoer&Velvet, Satone, Zedz.
Има много графити писатели със страхотни умения и хубави надписи. Но истинските майстори в играта създават нови и оригинални стилове, които никой до сега не е правил. Има само няколко момчета, които са наистина добри и оригинални.
Когато започнах да правя графити, имаше един крал в моя град, когото много наблюдавах. Един ден той погледна мое произведение и каза: „Не е толкова зле…” След това вече не се чувствах като играчка, ха-ха.
Най-добрите цветове са бяло и черно. И в много от случаите използвам само тези 2 цвята. Мисля, че е добре да не криеш стила си зад много специални ефекти. Но в други дни много ми харесва да използвам специални ефекти.
Това е просто мнение. Това, което аз смятам за „лош вкус” може да бъде „добър вкус” според мнението на някой друг.
Сграда с голяма историческа стойност.
Като графити артист знаеш факта, че твоето творение няма да остане завинаги. Докато моите снимки траят вечно, аз съм щастлив.
Аз не пия кафе. И не харесвам толкова много Амстердам.
Поне 50-60 часа седмично. Това е за работа и рисуване. Останалото е за моето семейство.
Това, че всеки графити артист има някакво психическо заболяване. Някой, който е напълно нормален, никога не би избрал такова хоби.
Човече…Правил съм толкова много грозни неща. Когато погледна старите си архиви, виждам толкова много неща, от които ме е срам. Но понякога трябва да го направиш грешно, за да се научиш как да го направиш правилно.
Харесва ми, че графитите са състезание, но вече не е нужно винаги да печеля.
Когато флаконите са празни.