"Има толкова готини космически традиции, както и някои особено странни. Астронавтите например пишкат върху гумата на автобуса, който ги извозва до ракетата. Суеверие за късмет, разбира се. Жените са свършили тази работа предварително в шишенце и си го носят за целта… Та разни такива шантави обичаи съществуват."

"И с всичко това точно влизах в София и осъзнах, че костюмът ми пречи да снимам сноповете дъжд, които се приближават към мен и си казах: „Е, може ли по-щастлив и интересен живот да има човек! Да кара костюм, чушки и развалена миялна машина, чаши за кафе, които се търкалят из цялата кола, и да, може всичко това да е страшно хаотично, но и адски хубаво! Може ли наистина да имам толкова цветен живот!” И ми звъннаха и Дара, и Евгени, и нашите да ме предупредят: „Сега каква буря те чака, да внимаваш!” И аз им отговарям: „Ама аз съм бурята! Тя мен не може да ме уплаши!”

"Казват, че съвестта е другото име на Господ. Това, което е в теб и леко те чегърта. Това е едно от божиите проявления.
А ако, да речем, имаш талант, ако хората ти обръщат внимание, това може също да е божие проявление и то тогава, щом го носиш, си длъжен да ги хванеш за ръка и да ги заведеш на друго място, което смяташ, че е стойностно; на място, на което те ще вземат нещо за душата си."