"На рождения ми ден през септември отидохме със съпруга ми на изключително място с “онсен” (горещи минерални извори). Посетихме три от тях. Направиха ми впечатление две неща. В едното планинско градче спирката на автобуса (по разписание на всеки 20 мин.) представляваше беседка с широк покрив, предполагам да пази от силния сняг през зимата. В полукръг имаше пейки. Бяха седнали трима младежи. Краката им… в басейн с гореща минерална вода. На автобусната спирка! И ние седнахме. Потопихме крака до под колената, разприказвахме се. Разбрах, че рейсът е денонощен. Изчакваш го и като нямаш хавлиена кърпа, шофьорът има завити на руло в найлон и ти дава срещу дребно заплащане. От едната страна водата се оттича, някаква помпа или уред я превърта и отново се пълни с чиста вода, така че няма съмнение за чистотата му. Всички бяхме седнали на прилично разстояние един от друг заради вируса. И всички с маски."

Мен например ме тормози най-дребното изхвърляне на фас от прозореца на някоя кола. Особено ако тази кола е лъскава и предполага някакъв стандарт на човека, която я шофира. Аз имам претенция към такъв човек. Не можеш да си позволиш да имаш такава кола и да нямаш елементарна култура. И това ме навежда на мисълта, че е хубаво да има някакви реклами, лозунги, които да ни напомнят какво е добре да се прави и какво - не. Сещам се в Хонг Конг, в метрото, имаше едни табели, които на пръв поглед изглеждаха малко смешни и абсурдни: „Уважаеми пътници, не гледайте в екраните на мобилните си телефони, а гледайте къде ходите.” И уж е нещо просто, но се замисляш. Та, може би в тези скъпи коли, ако се появява някакъв надпис, може да се замислиш: „Ей, такава хубава кола си купих, може да има хубав пепелник, дай да го използвам!” (смее се)