"За актьорите може да бъде наистина проблем, защото като влизаш във филм с някого за дълъг период от време и трябва да играете мъж и жена или гаджета, вие така или иначе се сближавате, създавате някаква връзка помежду си. И за да се запазиш, трябва да имаш много силно самосъзнание и да обичаш човека до себе си, а той от своя страна трябва да е някой, който на 100 процента ти има доверие, защото започне ли да се сърди, да те следи, тогава нещата са свършени. Сянката на съмнението разваля връзката."

"Ако има перфектен свят, то той е там, на дъното на океана. Няма нищо излишно и няма нищо не на място. Всъщност единствените не на място там долу сме ние, хората, с нашето желание да владеем и притежаваме. Рушим и накърняваме природата, искаме да имаме, без да осъзнаваме, че не е необходимо, защото ние самите сме част от нея."

"Заведох синовете си на снимките на един филм. Там играех жена, чиито мъж бе починал и трябваше да го оплаквам от сутрин до вечер. В различни декори, все с черни дрехи, рева, оплаквам. И Иван (големият син на Снежина) ме попита: "Защо ревеш наистина, след като това е филм?" Добър въпрос. Не можах да отговоря. А малкият седна на едно камъче да ме гледа и аз в един момент през сълзи поглеждам към него, и виждам как ми прави знак, че одобрява как се получава плаченето. Което значи, че абсолютно е приел условността. Че знае, че това е игра. Прилича на истината, но не е."

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
Обикновени деца с необикновен слух
Вкъщи
"Не чувам
но съм тук и имам какво да кажа"
Фотография
Литература
Мисия Маверик
Писмата на Рая
Кулинария
Театър
Видео
Спорт
Музика
Интервю
Актуално
Въпросите
Закуската
Backstage
Кое е това момиче?
Момчето, което…
#untaggable
10 неща, които мразя…
Кино