"За актьорите може да бъде наистина проблем, защото като влизаш във филм с някого за дълъг период от време и трябва да играете мъж и жена или гаджета, вие така или иначе се сближавате, създавате някаква връзка помежду си. И за да се запазиш, трябва да имаш много силно самосъзнание и да обичаш човека до себе си, а той от своя страна трябва да е някой, който на 100 процента ти има доверие, защото започне ли да се сърди, да те следи, тогава нещата са свършени. Сянката на съмнението разваля връзката."

"Ако има перфектен свят, то той е там, на дъното на океана. Няма нищо излишно и няма нищо не на място. Всъщност единствените не на място там долу сме ние, хората, с нашето желание да владеем и притежаваме. Рушим и накърняваме природата, искаме да имаме, без да осъзнаваме, че не е необходимо, защото ние самите сме част от нея."

"Заведох синовете си на снимките на един филм. Там играех жена, чиито мъж бе починал и трябваше да го оплаквам от сутрин до вечер. В различни декори, все с черни дрехи, рева, оплаквам. И Иван (големият син на Снежина) ме попита: "Защо ревеш наистина, след като това е филм?" Добър въпрос. Не можах да отговоря. А малкият седна на едно камъче да ме гледа и аз в един момент през сълзи поглеждам към него, и виждам как ми прави знак, че одобрява как се получава плаченето. Което значи, че абсолютно е приел условността. Че знае, че това е игра. Прилича на истината, но не е."