700 дни по море или колко е важно да бъдеш свободен

Колко струва свободата, как се живее две години на лодка, трябва ли да си луд, за да рискуваш всичко и да отплаваш завинаги надалеч от сигурността на рутината ? И най-важното - колко дрехи притежава един истински мореплавател?

12 март ‘15
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Мира Ненчева
LoadingЗапази за по-късно 16'

700 дни по море или колко е важно да бъдеш свободен

12 март ‘15
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Мира Ненчева

 

Иво, Мира и Мая пътуват и живеят вече втора година на катамаран с име Фата Моргана. Историята на семейството е дълга и красива, но аз ще я разкажа накратко. Иво и Мира се срещат много отдавна в родния си град Варна и оттогава са неразделни. Неразделни са, когато се опитват да избягат в Австралия, но опитът им завършва с провал. Вторият им опит, този път за емиграция в САЩ, завършва с начало на нов живот в Канада. Там Иво и Мира стават шофьори на камиони на дълги разстояния, там в камиона, заедно с тях расте и синът им Виктор, там се ражда дъщеря им Мая, там купуват и първата си семейна къща. Там, през 2009 година получават канадско гражданство. И точно, когато от тях се очаква да се установят и да заживеят щастливо „до края на дните си“, те продават къщата, вдигат котва и въпреки че, никога не са се занимавали с мореплаване, купуват катамарана Фата Моргана и започват своето морско пътешествие. През първата година с тях са  и двете им деца, но 18-годишният им син Виктор решава,че този живот не е за него и се връща в Канада, за да завърши училище. Дъщеря им Мая обаче, е лудо влюбена в баща си и в морето и засега няма никакви намерения да се връща „на сушата“. Две години са минали от началото на пътешествието им. Някои ги наричат „луди“, други категорично отричат този начин на живот, трети ги обвиняват, че лишават Мая от социална среда и от „нормално училище“, въпреки че, не минава и ден, без тя да заляга над уроците си по система, съставена с много усилия от Мира. Има и такива, които се интересуват единствено с какви средства се осъществява това пътуване. Но съм сигурна, че всеки един от гореизброените, всъщност всеки един от нас, по мъничко им завижда. За смелостта да вземат това решение, за силата да се откъснат от сигурността на ежедневието, за възможността всекидневно да зависят само от себе си и от прогнозата. За свободата, която е най-големият лукс на нашето време. А да живееш смело, не е лесна работа.

 

Мира, Мая и Иво в Интервюто. 

Здравейте, къде ви откриваме в момента?

В момента се намираме в Пуерто Рико. Чакаме едно писмо по пощата и после – вятър, за да плаваме към Аруба и от там за Колумбия.

С какво това място, на което сте сега , е по-различно от останалите, на които сте били?

Тук сме, защото като неинкорпориран щат на Америка, в Пуерто Рико има от всички американски магазини и стоки, доста по-добре заредени от всички останали Карибски острови и цените са възможно най-ниски за района. Така че, дойдохме тук, за да заредим трайни хранителни продукти и провизии за следващите месеци-година. Иначе като туристическа дестинация в Пуерто Рико няма кой знае какво да се види, освен старият Сан Хуан с крепостта, тесните павирани улички и колониална архитектура.

Как определяте маршрута си, или той е начертан още преди да тръгнете на вашето пътешествие?

Маршрутът ни се променя доста често. Знаем само коя е следващата дестинация. От там нататък имаме някакъв общ план, но плановете често се променят според обстоятелствата и най-вече – времето. Съобразяваме се със сезоните на ураганите и тайфуните. Освен това внимаваме за пирати. Планирахме от Тринидад да плаваме на запад покрай бреговете на Венецуела към Аруба, но вместо това се върнахме на север до Пуерто Рико- хем да заредим провизии, хем да избегнем Венецуела, където в момента има случаи на нападения на яхти и убийства на екипажи.Също така искаме да пресечем Тихия океан до Френска Полинезия през пролетта на 2016, когато няма опасност от тайфуни (първоначалният план беше 2015, но отложихме с 1 година, за да имаме повече време за местата преди това). До тогава обаче има доста време и не се знае какво ще стане и дали няма да се промени и този план. Между тук – Пуерто Рико и Френска Полинезия, имаме да спираме в Колумбия, Панама, Еквадор, (където смятаме да пообикаляме по суша до Перу, Боливия и може би и други латиноамерикански държави) и островите Галапагос. В морето планове много, много не се правят, даже от суеверие, защото сме в ръцете на Нептун. Така че, живот и здраве.

Как двама възрастни тръгват на морско пътешествие (започват морски живот) заедно с двете си деца, без да имат никакъв опит в мореплаването?

Сигурна съм, че много семейства минават през някакво голямо изпитание в един момент от живота си, когато трябва да вземат радикално решение, което се отразява на бъдещето им – тяхното и това на децата им. Всички го правят за по-добро. Например – напускат си работата и си отварят собствен бизнес- ресторант или авто-мивка или магазин и т.н. Рискуват, без да са сигурни, че ще успеят, но влагат всичко от себе си и с много труд и упоритост, както и с малко късмет, някои успяват. Други рискуват още повече- хиляди хора емигрират, напускат си родината, родителите, приятелите в търсене на по-добър живот за себе си и децата си, без никаква гаранция, че ще успеят. Но го правят с идеята за по-добър живот. Правят го, защото са чули от някъде, получили са информацията, че съществува такава възможност, че други са успели и че не е невъзможно. Преценили са, че и те ще се справят, независимо колко е трудно в началото. Да емигрираш не е лесно. Трябва да се адаптираш към коренно различен нов живот, да научиш много нови неща, чужд език например.

Тоест, вие един вид сте емигрирали за пореден път?

Това, което ние направихме, не е много по-различно от това да си напуснеш работата и да си отвориш собствен бизнес или от това да си напуснеш родината и семейството и да заминеш да живееш в чужда държава. Рисковано е, няма гаранции, че ще успеем, трудно е най-вече в началото, но се свиква след време. По същия начин и при нас идеята- мечтата се появи, след като чухме, че други го правят и са много доволни, че има много семейства, които живеят на лодки и пътешестват из света. Не е нещо, което сме измислили ние. На нас ни допадна идеята още повече, защото видяхме в този начин на живот една по-добра алтернатива на живота в матрицата. Защото ни отвори вратичка към свободата, такава каквато ние си я представяме. И въпреки, че нямахме опит в мореплаването, имахме опит в много други неща, включително в емигрирането и номадския начин на живот ( с Иво работихме като шофьори на камиони между Америка и Канада и пътувахме по суша години наред, децата с нас в камиона.), така че бяхме сигурни, че ще се справим и ще се чувстваме добре на лодката. В днешно време едно от хубавите неща на технологическият напредък е достъпа до информация. За всичко има страшно много информация достъпна за всички. Остава само човек да направи избор. Ние проучихме, видяхме какви са възможностите и направихме нашият избор. Но за да направиш подобен нестандартен избор, се иска нестандартно мислене. Иска се да погледнеш абсурдното право в окото и да му се усмихнеш.

Какви бяха най-големите ви страхове в началото?

В началото не изпитвахме точно страх, а нещо като несигурност. За нас началото е като тръгнахме да си търсим лодка, отне ни 5 месеца, после 3 месеца я ремонтирахме на суша и после 2 месеца стояхме на котва във Флорида и полекичка се учихме да плаваме. Не знаехме как да пускаме котва, как да местим платното и т.н. Не знаехме как ще се справим с училището на децата на лодката. Не знаехме какво ще стане, като свършат парите. Истинският страх се появи, когато започнахме да плаваме и когато осъзнахме, че морето съвсем не е за подценяване.

Кои от тези страхове се оправдаха?

Морето. Бяхме сами насред Юкатанския канал между Куба и Мексико, когато ни удари буря- силни северни ветрове 35-40 възела, насрещни на силното течение, което образува огромни объркани вълни. Стана центрофуга. И продължи прекалено дълго, 3 дни и 2 нощи – най-дългите нощи в живота ни… Но грешката беше наша, че тръгнахме след като видяхме лошото време да се задава. Решихме „да му избягаме“ . Научихме си урока.

Кога в открито море е най-страшно?

Определено нощем, когато няма луна и духа силен вятър с големи вълни. Не знаеш какво става, не виждаш нищо.

Случва ли ви се да се молите на Господ в такива моменти? Или на някакви морски богове?

Ние не сме набожни, но в такива моменти се молиш, обещаваш…Нептун е морският цар, към когото имаме дълбоко уважение, особено след тази буря. Той е доста луд цар, нещо като диктатор-шизофреник, но и много мъдър и справедлив. Когато е в добро настроение и когато усеща, че уважаваш морето, че не действаш безотговорно, че не замърсяваш водите, че не рискуваш самонадеяно- той се грижи, дава подаръци- вкусни риби и прекрасни залези. Но когато се ядоса, да не си му насреща…

Кои са най-странните култури, най-странните обичаи, които открихте, обикаляйки света?

В Куба бяхме посрещнати от местните власти на чист български език. Това беше странно. Оказа се, че управителя на марина Хемингуей в Хавана навремето учил на разменни начала в морското училище във Варна и си спомняше с умиление за ракията, кебапчетата и кюфтетата и за някаква Диана…В Мексико имахме шанса да се разходим из древните руини на маите в Тулум.В Гватемала срещнахме индианци от племето Кекчи. Те ни заведоха в една пещера пълна с човешки черепи и кости. Ние бяхме първите бели хора, които стъпваха в тази пещера. В Бахамите помогнахме на местните да ремонтират едно повредено от светкавица манастирче и научихме доста за историята на отшелника, който саморъчно го построил. В Доминиканската Република спахме в една стара къща превърната в пансион с няколко стаи под наем, която се оказа, че е на един от министрите на диктатора Трухйо. Дъщерята на министъра, заедно с мъжа си, възрастни хора, ни настаниха все едно сме им скъпи гости, дадоха ни торба с манго плодове и ни разказаха доста интересни неща от историята на тази държава.В Пуерто Рико намерихме ръждясъл танк на плажа от втората световна война и едно заливче пълно с бомби. Бяхме пуснали котва на няколко метра от едно торпедо. Спахме малко нащрек, защото не знаехме, че става въпрос за военни учения, провеждани тук от американската армия до не отдавна, и че бомбите са учебни, без заряд. В Санта Лусия все още е разрешен ловът и яденето на морски костенурки.В Гренадините все още е разрешен ловът на китове, уж за местна консумация, но е всеобща тайна, че японците ги изкупуват.В Тринидад има огромно население от индийци, внесени като евтини наемни работници след като приключва робството. Те остават да живеят там и днес просперират. Има десетки индуиски храмове и къщите им са боядисани в розово, оранжево, лилаво, зелено, синьо и златно. Видяхме как кремират човек на брега на морето.

Мореплаването обикновено е свързано и с топло време. Може би да изброите колко дрехи за трима души има на катамарана?

В тропиците носим само бански, шорти и тениски и джапанки. Нямаме много дрехи. Освен това не сме по дрехите. Имаме дрехи купувани от втори употреби преди години. Проблемът е, че заради морската вода, слънцето и влагата, в лодката се развалят. Тук в Пуерто Рико намерихме магазинче за втори употреби и си взехме няколко „нови“ тениски. Купихме си и 2-3 нови неща. Това с вторите употреби е един вид рециклиране и го правим съвсем осъзнато и с голяма гордост.

Без какво никога не бива да остава един мореплавател?

Без море.

Как се справяте с болестите? С непознатите за вашия организъм бактерии?

Да чукнем на дърво, нямали сме големи проблеми до сега. Само веднъж Мая се поряза на коляното на мидичка и от там се инфектира с някаква бактерия. Това стана между Гренада и Тринидад. В Тринидад я заведохме на доктор и той изписа антибиотик. След 2 дена се оправи. И хвана въшки, та сега е с къса коса. Навсякъде по света има опасност от болести, но навсякъде по света има доктори и лекарства. Ние нямаме здравни застраховки. Като отидохме в болницата в Тринидад, ни третираха като местни, консултацията струваше само 20-тина долара. Няма разлика дали си турист или си роден там. Извън Америка здравеопазването е доста по-евтино. Много хора мислят, че в държавите от Третия свят здравеопазването не е добро, но това не е така. Просто съоръженията им са по-стари и може би някои от технологиите, но докторите са добри.

Кои бихте определили като най-красивите места, на които сте били?

Навсякъде природата е красива; навсякъде е различно. В Бахамите водата е уникална, в Доминиканската Република планините са величествени и има толкова много природно разнообразие, в Гватемала също бяхме смаяни от екстравагантната тропическа природа, остров Саба е като от приказките, все едно феи живеят там- спретнати бели къщички с червени покриви, построени върху една малка стръмна планина. Доминика е най-любимото място на повечето крузъри, май и на нас – с вулканично горещо езеро, бълбукащи рифове, интензивна зеленина, изобилие от плодове в диво състояние – банани, грейпфрути, манго…В Барбуда плажът е 20 км дълъг с розов пясък и няма жива душа. Само морски костенурки изпълзяват нощем да снасят яйца. Но навсякъде има красиви места. Жалкото е, че навсякъде има и доста унищожени от замърсяването места- мъртви рифове, плажове и реки пълни с боклуци. Навсякъде хората искат да живеят „като в Америка“- да си купуват готова храна, която се продава в пластмасови опаковки, да карат нови коли, да си сменят телефоните и т.н. За туристите карибските острови са райски местенца, където обаче местното население са бедни хора с много проблеми… Но туристите не го виждат това и не ги интересува.

Къде хората бяха най-мили с вас?

Интересното е, че във всяка държава хората определено са различни и имат различно отношение към нас, гринговците, белите, туристите. Но определено, най-бедните хора са най-приятелски настроени и най-щедри. Индианците в Гватемала, които нямат ток в селото, живеят в колибки със сламени покриви заедно с кокошките и готвят на огън, ни поканиха на вечеря и после на празненство, дойдоха ни на гости на лодката и ни донесоха подаръци. А умират от глад…А на френските острови се държаха ужасно. Гледаха ни с нескрит неприязън и в една закусвалня ни обслужиха много зле, въпреки, че говорим френски. На знам какъв им е проблемът.

Къде е опасно да се мореплава?

В района, в който сме – около Венецуела, заради пиратите (откакто умря Чавес е някакъв хаос); между Аруба и Колумбия, това, което ни предстои скоро – място с ниско налягане, някаква депресия и там са постоянни свирепи ветрове, ужасявам се как ще минем; опасно е в каналите, където течението е бързо (Юкатан и Гълфстрима) ако има насрещен вятър.

Как решавате колко да останете на определено място?

Стоим докато ни се стои или докато се появи благоприятен вятър за там, за където ще ходим. Нямаме стриктно разписание. Най-големият лукс, който притежаваме е време. Не бързаме за никъде.

Какво ще се случи, когато спестяванията ви свършат?

Тогава ще му мислим. Много внимаваме да харчим възможно най-малко, защото като свършат спестяванията, ще трябва да спрем някъде и да поработим. Бихме работили отново като шофьори на камиони в Австралия или Нова Зенландия – хем да заредим касичката, хем да разгледаме вътрешността на тези страни и хем да не преставаме да се движим. Но интересното е, че след като мина около година, започнаха да се появяват много възможности да припечелваме, без да се налага да спираме да пътешестваме. Има възможности да се правят пари през интернет, аз вече публикувам статии и снимки срещу хонорар, имам планове да напиша книги имаме и доста видео материал за филмчета. Също така ни предложиха да работим на чартърна лодка- Иво капитан, аз да готвя и чистя и т.н. Добри пари се правят в Карибите. Но отказахме, защото в момента не ни се налага да работим. Също можем да чартваме Фата Моргана- да посрещаме гости за няколко дена срещу заплащане. Имаме място за 2 госта и лодката е доста комфортна. На Карибите цената за 1 човек за 3 дена е 1000$. Не е зле. Но за сега не ни се налага и това да правим. Освен това, има и възможност да превозваме чужди лодки от една точка до друга. Все повече възможности сами се разкриват, така че не се притесняваме за финансовата страна все още.

Дъщеря ви Мая трябва да е истински боец – има ли все пак моменти, в които иска да е на сушата и да живее като връстниците си?

За сега е доволна с нас на лодката, но тепърва ще навлиза в пубертета и тогава ще видим…Синът ни Виктор се прибра обратно в Канада. Липсваха му приятелите и не му допадна да е на лодка с родителите си и с малката си сестра постоянно. Вече е голям човек и се отдели. Тази година навършва 18. Но ни липсва много. Мая обича да пътува повече от брат си и е много привързана към баща си. Освен това е по-общителна и лесно прави нови приятели където и да отидем. Казва, че е щастлива на лодката и с този начин на живот.

Какви са най-важните неща, на които искате да я научите?

Стремим се да и създадем една положителна и реална представа за себе си. Да уважава света и ближните си, да бъде смела, свободна и независима най-вече. Да води здравословен и природосъобразен начин на живот, да си изгради ценностната система и приоритети извън консуматорското общество и без пагубното влияние на медиите, които в днешно време бълват боклук и на училищната система, която подготвя бъдещите граждани-консуматори. „Опознай родината, за да я обикнеш“-гласеше един лозунг навремето, който призоваваше гражданите да пътешестват и да бъдат любопитни. И това е самата истина. Само че в нашият случай е „Опознай света, за да го обикнеш.“ И най-лудите мечти са осъществими. Да мечтаеш различно, смело и да си осъществиш мечтите сам, с латералното си мислене. Това е най-важният урок от това пътешествие. След време нейните мечти могат да бъдат в съвсем друга насока, но тя ще има капацитета да стане и да ги осъществи, без страх. Също искаме да я научим да си пере сама дрехите на ръка, да пести водата и тока, да си лови риба, да меси хляб.

В какво се изразява суетата на дамите, когато вече няколко години живеят в открито море?

В тропиците е винаги горещо и влажно и непрекъснато ходим полу -голи на лодката, по бански или по шорти и потници. Като ходим до брега, тримата се качваме в един двуместен каяк с раници и една торба с обувки. От каяка излизаме с мокри дупета, така че гледаме да слагаме разни стари шорти или бански. После тръгваме из планини и гори, вулкани, дива природа – облечени за поход; или ходим в жегата до магазина, който е на 5 километра, за да си купим картофи, моркови, лук, кашкавал, мляко и други пресни продукти, които си ги носим обратно на лодката в раници, в жегата, вървейки 5 километра. Целите ставаме вир-вода и мръсни от пот и прахоляк. Грозна гледка. Но има и такива редки моменти, когато отиваме да се разходим из някой град или други крузъри ни канят на гости на тяхната лодка или отиваме да слушаме концерт или на музей и тогава си обличаме „хубавите дрехи“. Но като цяло, животът на лодката и на море, предполага една тотална липса на суета. Спрях да се гримирам, да си правя маникюри или прически, а бижута никога не са ме привличали. За щастие (на Иво най-вече) не съм от този тип жени, на които тези неща да ми липсват, не мисля, че са необходими и важни. Искам да изглеждам добре, но се старая да го постигам чрез тренировки и здравословна диета. Тичам и правя упражнения. Една уважаваща себе си жена трябва първо да се погрижи за здравето си.

С какво се занимавате докато сте на сушата ?(четох, че някъде изкарвате по-дълго време) Работите ли нещо?

На сушата означава близо до сушата, на котва. Пак си живеем на лодката. „По-дълго време“ е месец най-много. За сега не ни се е налагало да работим. Занимаваме се с банални ежедневни неща като чистене и готвене, пране, пазаруване, училището на Мая, аз пиша много за блога и разни статии, гледаме филми, четем книги, почиваме си. Но обикновено, ако спрем някъде за повече време, то е защото има повече неща за виждане и посещаваме туристическите атракции наоколо, ходим из планините и горите.

Без кои дребни битови неща животът в морето е невъзможен?

На мен ми липсва топлият продължителен душ. Липсва ми пералната машина и големият хладилник. И най-вече интернет. Въпреки, че имаме машина за десалиниране на морска вода и използваме безплатна слънчева енергия, винаги пестим най-вече водата, за да не пускаме често машината, (за да не се разваля). Взимаме си студен бърз душ. А аз си топля вода в една слънчева черна чанта, специално за топлене на вода. Иво и Мая се къпят със студена вода, аз не мога…Зиморничава съм. Всичко друго е страхотно. Иначе животът ни на лодката би бил невъзможен без ток и сладка вода. Имаме слънчеви панели произвеждащи 1500 Вата ток, които са достатъчни за абсолютно всички уреди и машини. Имаме машина за правене на сладка вода и така живеем извън мрежата и на ръба на матрицата.

Кои провизии свършват първи?

Пресните провизии като прясно месо, кашкавал, плодове и зеленчуци. А от трайните продукти- шоколадите свършват първи…

Какво си казвате, преди да отплавате отнякъде?

Молим се за хубаво време и всичко да е наред в морето.

Колко най-дълго сте изкарвали в открито море?

Около седмица, между Гватемала и Мексико и между Мексико и Куба. Предстои ни прекосяването на Тихия океан- 3-4 седмици на море.

На страницата ви в интернет има възможност за донации, хората подкрепят ли ви в това начинание?

Доста хора ни пращат по някой долар за бира и сладолед. Даже събрахме за нов фото-апарат от даренията.  За нас това означава много и сме им безкрайно благодарни. Означава, че тези хора ни подкрепят и одобряват нашият начин на живот, но също така означава, че и те на свой ред са ни благодарни за информацията, за вдъхновението и удовлетворението, което нашите писмени разкази и снимки са им донесли. Също така имаме спонсори- фирми и индивиди, които са ни дали отстъпка в цената на продукт или услуга. Най-новият ни и най-голям български спонсор е KayakShop.BG – магазин за каяци и ветроходни каяци от серията Хоби, които ни подариха нов каяк на стойност 2000 лв. Както споделих вече, ние се придвижваме с каяк от лодката до брега и този щедър подарък е неоценим за нас. От наша страна, ние рекламираме продуктите и фирмата им.

Колко пъти от началото на пътуването, сте си казвали „Не е ли време да се прибираме?“

Ние още сме в началото на пътуването… Само 2 години са минали. Съвсем не е време да се прибираме 

Какво от живота на сушата ви липсва  най-много?

Не ни липсват задръстванията, ставането рано за работа и за училище, рутината и ежедневието. Липсват ни старите приятели… Преди се събирахме в Канада няколко български семейства на всички празници. Бяхме неразделни. Сега често си празнуваме сами на лодката… И въпреки, че понякога срещаме нови приятели, с които празнуваме, старите приятели ни липсват.

Срещате ли и други хора като вас?

Срещаме много други мореплаватели като нас, семейства с деца, които живеят и пътуват с лодки из света, но повечето са само за по 1-2 години на ваканция. По-рядко срещаме такива, които са си продали всичко като нас и лодката е постоянният им дом. Те са тези, с които създаваме силни трайни приятелства.

Как коментираха близките ви вашето решение да продадете къщата си и да се впуснете в тази авантюра?

Всички казаха, че сме луди.

Не ви ли се иска да поспите на истинско легло, на такова, което не се поклаща?

Ако дойдете за една вечер да спите на нашето легло, няма да ви се иска да се върнете у дома. Най-хубавото легло имаме на лодката – удобен дюшек, чисти чаршафи, мрежа против комари и прозорец през който се виждат звездите. Поклаща точно толкова, колкото люлките на спящите бебета. И най-хубавото е, че когато сме на котва, си лягаме, когато ни се доспи и ставаме когато се наспим. (Понякога музиката от ресторанта на марината ни държи будни цяла нощ или силният вятър…Но леглото си е перфектно )

Когато пътешествието ви свърши, къде искате да се установите?

В малка спретната къщурка, която сами ще си построим някъде сред природата, с голям двор, с кокошки и градина с всевъзможни плодове и зеленчуци. Слънчевите панели са задължителни, както и източник на вода- сладка или солена (река, езеро, кладенец, море).

В коя част на света?

Не се знае…Търсим в момента. Едно от местата може би е България.

Колко често си мислите, че сте късметлии?

Не мислим, че сме късметлии. Даже често имаме лош късмет. Но в няколко основни момента от живота си имахме и добър късмет. Това че сега сме тук и правим това, което правим, не се дължи на късмет. Освен факта, че намерихме Фата Моргана, може би. Доволни сме от избора ни на лодка. Другото е много труд и лишения.

Можете да следите приключения на Мира, Мая и Иво по света на www.thelifenomadik.com и във Facebook/The Life Nomadik.

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
#untaggable
10 неща, които мразя…
Backstage
Актуално
Видео
Въпросите
Закуската
Интервю
Кино
Кое е това момиче?
Момчето, което…
Музика
Спорт
Театър