Като спомена продуциране, в миналото интервю сме си говорили колко много талантливи млади хора излизат от музикалните формати и после изчезват или се сливат с останалите. И на идване към теб пак си мислех защо се получава така. Според мен е въпрос на характер или дори на характерност. Защото добра или лоша – тя ще те доведе до някъде, може и мястото да не е добро, но ще бъдеш запомнен. В момента, честно да ти кажа, има един поток от млади изпълнители, които ми звучат по абсолютно един и същи начин, един миш-маш. И особено много ми липсва рокендрола. Никакъв го няма.

     Това не е само в България, ако говорим за мейнстрийма. Той е като равнина в световен мащаб. Има отделни неща, които изскачат, и са забележими, но те не са толкова много. При нас излезлите от формати със своя характерност са например Керана, Тино, сигурно пропускам други.

     Защо така се сливат останалите?

     Четох една много интересна статия, която се занимаваше точно с това. В нея се казваше, че преди години в музикалния бизнес се е появила следната длъжност – човек, който може да предвиди каква ще успеваемостта  на дадена песен или даден изпълнител. Тогава са успявали да предположат до 3-4 % какво ще има успех. Докато сега, чрез всички тези музикални платформи, чрез социалните профили на хората и техните споделяния, харесвания, търсения, 97% можеш да предположиш какво ще се хареса. И естествено, ти не рискуваш и правиш това, което е сигурно. И творчески започваш да залиняваш, независимо какъв успех имат песните ти. Затова Били Айлиш преди време така проби, защото беше нещо неочаквано. Не че и преди не го е имало – да търсиш звучене, което е популярно, но като че ли в момента това да се работи само на сигурно е тенденция.

Другото е усещането, че имаш втори шанс, това те успокоява. Бих казал на всички: „Може и да няма втори шанс. Използвай възможността, докато я имаш.” Когато бях треньор в Гласът на България, постоянно им повтарях това. И исках да зная какви са причините да участват.

    Какви бяха най-честите отговори?

     „Да се забавлявам.”, „Да се пробвам…”, в което, разбира се, няма нищо лошо. И това е опция. Но тези, които останаха през годините като имена, дойдоха с някаква конкретна цел – да си промотират бандата, да използват предаването, за да добият популярност и да направят след това песни. Защото този формат ти дава наистина голяма сцена, но кратка популярност. И се подлъгват лесно, защото след тази сцена, те канят в някой пиано бар,където наистина можеш да изкараш пари, но там има две лампи, едно пиано и никакво развитие.

     Мога да ги разбера, когато си млад, популярността те блазни, дори да е кратка. Но като сме тръгнали да се връщаме във времето и да даваме съвети на младото си „аз”, какъв ще е професионалния ти съвет към малкия Владо?

     Гледай първо да минеш пубертета и после излизай на професионална сцена. Това ще му кажа! (смее се) Изключвам детските години на сцената, които си бяха симпатични.

Но после се питам  защо почнах на 14-15? Защо? И аз не знам. Изглеждах нелепо като артист на сцената, за разлика от новите 16-годишни, сегашните – излизат на сцената и разцепват, все едно са били там цял живот. Много са подготвени.

А ние тогава се учехме пред хората, аз се учех на сцената, в което си има своя чар, но до ден днешен има мои връстници, които си спомнят как съм изглеждал преди (смее се) и колкото и по-добре да съм сега, винаги някой ще се намери някой да ми каже : „Аааа, спомням си онези снимки…” (смее се)

     Това са грешките на младостта, всички сме ги правили, в тях има чар.

     Скоро си говорих с един 25-26-годишни, които ми каза : „Снощи си направихме едно страхотно парти и слушахме песента ти „Пачанга”, убийствена песен”. И им казвам „Само не ми казвайте, че сте гледали тоя клип !?” И те : „Да, на един камион”. А това дори не  е оригиналният клип, а е някакъв запис за БНТ, ужасно е. За тях може да е някакъв евъргрийн, обаче аз само, като го видя и криндждвам (смее се).

     Да кажем тогава, че ако можеше, би изтрил „Пачанга” от биографията си?

     Или, може би, щях да я направя по друг начин. Но, не „Пачанга” определено не съм аз. И „Боза” не съм аз.

     Какво си ти? Аз веднага бих те определила, за себе си, но искам и ти да ми кажеш?

     Класиката „Давам всичко за теб”? Да, и би била права. Това е едната ми страна. И може би някакви по-социални парчета – другата ми страна. „Страничен наблюдател”, „Вълк единак”, „Честно в очи”. По-агресивни песни на по-пораснал човек.

     Изгубил ли се романтичният Владо във времето?

     Не бих казал, просто романтиката е по-зряла. Във „Вековна гора” има много любовни песни.