The Sofianer – едно обяснение в любов

The Sofianer – едно обяснение в любов

11 септември ‘23
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Марияна Петрова

Вяра Бояджиева работи на свободна практика като илюстратор. Завършва магистратура в Cambridge School of Art през 2020 г. Същата година печели престижната награда за илюстрация на Victoria & Albert Museum в Лондон „Студент на годината, подгласник“.

  „Тези тесни и понякога дълги като тунели магазинчета за бельо правят улици като „Шишман“, „Графа“ или „Ангел Кънчев“ това, което са – симпатични, с човешки размер и някак интимни. От няколко години вече обикалям София, за да скицирам образите й, и много исках да илюстрирам едно от наблюденията си, а именно че навсякъде, дори на централно място, в дочутите разговори присъства „интимното“ и „личното“ на публично място. Затова може би няма нищо куриозно в пробата на едни червени, еластични и на достъпна цена гащи на улицата.“

Нанда Ментешева е графичен дизайнер и илюстратор, роден и творящ в София. През 2018 г. завършва НХА в София със специалност „Книга и печатна графика“.

„София не е само център. София е Младост, Дружба и Надежда. Голяма част от любимия ни град е наситен с панелните блокове, които природата така любезно прикрива през летните месеци. Панелките ни не са повод за гордост, но и са неизменна част от софийския колорит. Романтиката, която носи една топла лятна вечер с ярка луна и миризма на липа, може да ни накара да забравим за основно сивия им цвят и да погледнем с други очи тези така нежелани съграждани.“

Джулия Иванова е на 19 г. и е студентка по изящни изкуства в Кралската Академия по изящни изкуства в Хага.

„София за мен е много любими места, но най-често посещавам терасата на мама. Цветен оазис в гъсто застроения квартал. Преди терасата гледаше към градинка, по чудо оцеляла в сърцето на Студентски град, за която се грижеше един дядо. Доставяше ми удоволствие да пия кафе, да си пусна грамофона и да гледам как дядото полива зеленчуците си. Един ден дядото изчезна, а на мястото на градината се появи огромен прашен трап, майстори, бетоновоз, палети с тухли, кран, червено-бели ленти и вече грамофонът не надвикваше шума на строежа. Аз все още пия кафе на терасата, слагам си слушалки и гледам строежа, заобиколена от оазиса на мама, и си мисля за дядото и градината.“

Изложбата пред Народния театър ще продължи до 24 септември. Всички илюстрации можете да намерите също на сайта sofianer.com

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
Обикновени деца с необикновен слух
Вкъщи
"Не чувам
но съм тук и имам какво да кажа"
Фотография
Литература
Мисия Маверик
Писмата на Рая
Кулинария
Театър
Видео
Спорт
Музика
Интервю
Актуално
Въпросите
Закуската
Backstage
Кое е това момиче?
Момчето, което…
#untaggable
10 неща, които мразя…
Кино