Аз например бих направила издание за емблематичните места от близкото минало – това на соца, и на първо място бих посочила Кравай , Аптека, Синьото, магазините с празни щандове, лелките с мрежи, връщайки се от работа… Между другото, една от новите ви „корици” също ме върна назад – децата на градинското метално „кълбо”. Ако вие илюстрирахте миналото, какво бихте изобразили?

     Симеон: Соц Софиянер, харесва ми много идеята! Може би един ден в бъдеще ще поставим конкретна тема в илюстрациите и кориците, за да предизвикаме художниците. Миналото не си е тръгвало всъщност, градът още го носи и тепърва обсъждаме бъдещето му. Не е случайност, че артистите се фокусират толкова често и върху ремонти, плочки, павета, а не върху новите сгради, които променят лицето на града. The Sofianer носи силата на осмислянето на какво прави София София, на вглеждането в нея по-дълбоко от ежедневното профучаване из улиците й.

Тази година в конкурса и сред отличените корици има такава, посветена на “миналото”, по-конкретно на Елисавета Багряна, като една от най-забележителни жени-софиянки. Много ми хареса това вглеждане назад в историята на града и причината авторката – Гергана Гергова, да я пресъздаде.

     Бистра: Супер е идеята, може наистина да си я видиш реализирана след някоя и друга година! Аз бих нарисувала старите къщи-паметници на културата, които днес масово безжалостно се рушат. Елегантните хора, излезли на неделна разходка по Царя. Аз лично понякога си фантазирам за времето, когато майка ми се е пързаляла с шейна по стръмното на Раковка или баща ми като ученик е вземал трамвая от началото на бул. Ломско шосе, където е било колелото на седмИцата. Всъщност и до ден-днешен, когато ходя да плувам в Спартак, не мога да повярвам, че колелото на трамвая там е означавало краят на София и нагоре са били само вили. Истината е, че само преди 50 г. градът е бил доста по-малък.

     Илюстрациите на типичните за един град места са наистина хубави, но на мен особено много ми харесва в някои от „кориците”, че присъстват и самите носители на градския дух – жената, която продава бельо на улицата,  мъжът пред клек-шопа, детето с кучето и много други… Как според вас изглежда типичният софиянец?

     Бистра: За мен типичният софиянец е дошъл от другаде и някак в главата си живее между родното си място и столицата. Адски силно виждам липсата на грижа, на внимание към средата, сякаш този град не е наш и няма нужда да го пазим, ценим и развиваме. За щастие, нещата лека-полека се променят и София става все по-европейска и съвременна. Все повече чуваме чужди езици, когато се разхождаме, и то не само от устата на шумни млади туристи за уикенда, а виждаме хора, които могат да живеят в Лондон, Милано и Ню Йорк, но са избрали точно нашия град. Понякога е глътка свеж въздух да видиш един непредубеден поглед, който забелязва хубавото време, парковете, спокойният живот и най-вече възможностите.

     Ако имате възможност да напълните едно списание с една от вашите корици със съдържание, какво ще е то?

     Симеон: Диана, изпреварваш събитията или четеш мислите ни, не знам кое от двете! С Бистра мечтаем силно за хартиено издание, съвсем в духа на The New Yorker. С хубави аналитични текстове за града, за историята и хората му. Надявам се да го реализираме още догодина, вече имаме невероятен екип, който повярва в идеята. Хората ни питат непрестанно. Но коя корица да изберем, ще бъде безкрайно трудно, знаейки, че може би това ще е единственото хартиено издание. Ще оставим публиката да гласува и реши онлайн вероятно.

     Освен за наслада на окото и духа, и напомняне колко обичаме града си, въпреки всичко, за какво още допринасят проекти като този?

     Бистра: За мен този проект е едно огледало – кои сме ние като софиянци, какво носим от миналото, кои са силните и слабите ни страни, накъде вървим и с тези темпове къде най-вероятно ще стигнем. Въпреки че сме правили стъпки в тази посока с ескпертни дискусии, може би в бъдеще ми се иска проектът да служи повече за основа на по-сериозни градски и политически дискусии за развитието на столицата в следващите 10-30 г. Бъдещето е вече тук, но София в голяма степен изостава от уж близки до нас градове като Братислава, Любляна, Загреб. Аз много пътувам, последните 5 г. деля времето си между София и Брюксел, а и всяка година посещавам поне по 20 държави от Европа и други кътчета на света и не мога да не забелязвам, че нещата при нас се случват адски бавно и – често – адски некачествено, без достатъчна мисъл и грижа за общото благо и за човека. Мисля, че трябва да мечтаем повече, но и след това да бачкаме здраво, за да сбъдваме мечтите си и да се радваме на постигнатото. Вярвам, че на София й предстои нова епоха и се надявам The Sofianer да е полезен и като социално-ангажирано, а не само декоративно изкуство.

София Попйорданова – родена през 1995 г. Завършила е специалност „Илюстрация“ в НХА. Работи в сферата на изкуството на книгата, илюстрацията и независимите арт издания.

„Старият Лозенец. Затишие пред буря. Обичам малките и тихи улици на София и скритите красоти из тях, а притихването и смълчаването преди буря ми носи усещането за уют и усамотение. Това е и което опитах да запечатам в този момент – притихналите покриви на любимия квартал Лозенец малко преди бурята да ги потопи в своя унес.“