Влюбих се в този проект още при излизането му миналата година – и заради приликата му с любимите ми корици на New Yorker, и заради откровеното обяснение в любов към София – към жителите ѝ, към паметниците, парковете, градинките, дори панелките и криво наредените ѝ жълти павета. Затова точно преди изложбата към второто издание на The Sofianer се свързах със създателите му – Бистра Иванова (Multi Kulti) и Симеон Василев (Credo Bonum), за да има задам няколко въпроса.

     Здравейте, The Sofianer е един от любимите ми проекти, свързан със София- истинско обяснение в любов към града. Доколкото зная, вие двамата стоите зад осъществяването му, а проектът е по подобие на The New Yorker. Разкажете ми малко повече за началото на проекта?

     Бистра: Беше 2020 г., периодът на първите стриктни локдауни и аз бях в Брюксел. Тъй като галериите, заведенията, магазините, офисите, хотелите бяха затворени и като цяло пътуването не беше разрешено, хората адски много се разхождаха из квартала си. Самата аз също така правих крачките си за деня и разглеждах малките детайли по сградите, оградите, улиците, които обикновено не забелязваме. Тогава ми хрумна да ползвам трите си прозореца, които гледат към улицата, за да направя “window gallery” (названието го измислих сама). Буквално принтирах у дома творби на някаква тема или от даден художник, фотограф, илюстратор, на обикновен лист А4 и ги залепях на стъклото заедно с кратък текст за творбите и артиста на английски, френски и нидерландски. Съседите се спираха да разглеждат и редовно се връщаха за “новата изложба”. В този период често търсех онлайн нови артисти за “галерията”, чиято програма се сменяше всяка седмица. Така един ден попаднах на проекта The Brusseler и бях: “Уау, колко невероятно яко е това! Да нарисуваш своя град в стилистиката на The New Yorker! Та това е цяла глобална инициатива! Защо в Токио, Париж, Монреал и Шанхай може, a в София – не?” Веднага се чух с Мони , с когото се харесвахме години наред, но не бяхме имали възможност да работим заедно, and the rest is history…

      Как работи проектът – вие каните артисти да се включат в него или е под формата на конкурс? 

     Симеон: Конкурсът е с отворена покана към всеки, който желае да участва. Невероятно е, но не участват само художници и илюстратори, а и много архитекти, фотографи, дизайнери, типографии др. Събираме всички творби и жури избира 28 от тях, които отговарят най-силно на критериите в конкурса.

Тази година сред журито имахме и Розалина Буркова, една от най-успешните българки илюстраторки, която работи за издания като The New York Times например и международни брандове. Поканихме я за жури, но се надявам един ден и тя да нарисува своята представа за София.

     Колко време е нужно на авторите, за да реализират илюстрациите си?

     Симеон: Не знаем много подробности от творческия процес зад рисунките, а и артистите са вече над 150. Това, което наблюдавам е, че има художници, които сядат и рисуват специално за конкурса. Има други, които вече са рисували града и само слагат заглавието The Sofianer. И двата процеса са валидни, разбира се. За мен това е най-голямата радост от инициативата, че вдъхновяваме артистите да творят и заедно търсим облика на София.

     В коя илюстрация софиянци се припознават най-често?

     Бистра: Мисля, че една от най-харесваните илюстрации досега е Слончето в Борисовата на Милена Миткова, която получи и една от трите равностойни награди на журито миналата година. Поколения софиянци са се пързаляли там и наистина на много хора то носи мили спомени. Освен романтиката, проблемите на София са другото, което провокира много хора – счупените плочки, ремонта на ремонта, презастрояването…

     Симеон: В статуята на Свeта София, в градския транспорт и парковете, междуградските пространства. Любопитно е, че във всеки конкурс досега са присъствали тези моменти за споделяне, заедност, съвместен живот. Често са и забавни като маса с лютеница и бял хляб пред блока или “битка” между контрольор и нередовен пътник. Като казах забавни, да споделя и тук за художниците, които ще ни четат. В оригиналните корици на The New Yorker присъства много често и шегата, сарказма, социалното послание. При нас те са рядкост в илюстрациите. И без това да е обвинение, просто е пожелание: да търсим и втория, третия план в една двуизмерна картина на живота в столицата. Има какво да се открие.

     Видях, че покойният Денди е на две от илюстрациите. Какво е другото най-често илюстрирано място, разпознавано като символ на града?

     Симеон: Денди беше вдъхновение за двама автори в първия конкурс и изложба на The Sofianer през миналата година. И наистина, той носеше толкова отличителен дух на софиянец, какъвто малко хора притежават. Централна Баня също е сред акцентите, но за мен като че ли най-много вдъхновения за илюстраторите през двете години са носели жълтите павета и детските катерушки. Ремонтите и гълъбите често са пресъздавани в кориците също така. За мен целият проект се превръща и в ребус – в търсене на отличителното, но не толкова популярно лице на града ни.

     В сайта на проекта могат да бъдат закупени плакати с тези илюстрации. Аз лично имам слончето – пързалка от Борисовата градина. Кой е най-често поръчвания плакат?

     Симеон: Именно този. Илюстрацията на Милена Миткова носи толкова романтизъм, не само със спомена за детството, но и за безгрижните дни, когато си играеш до свечеряване и вашите започнат да те викат да се прибираш. Ще видим кой ще бъде най-популярният в тазгодишния конкурс. Приятно се изненадвам, когато открия плакатите в столични заведения или на неочаквани места. Освен това хората започнаха да си ги подаряват, какво по-хубаво за творението на един художник, то да е търсено и споделяно.

    Кои са най-емблематичните софийски места лично за вас?

    Бистра: Аз съм родена в София и никога не съм имала село или вила. По цяла година си бях тук. Детството си прекарах в кв. Надежда, така че си обичам панелките, уютни са ми. Трамвай номер 7 до центъра. Витошка от времето преди да бъде пешеходна. Мама много обича минералната вода и често сме минавали да си налеем малко водичка на път за някъде. Гимназията завърших в 22-ро СОУ срещу малкото НДК и целият район на ул. Цар Асен ми е много любим. Познавам буквално всяко малко дворче. Без съмнение – Витоша, неизменната гледка всеки ден. И може би нещо, чиято важност осъзнавам все повече последните години – жълтите павета като място, където от време на време се събираме с хиляди съмишленици, за да протестираме срещу корупцията, беззаконието и завладяната държава, и да настояваме за европейското свободно бъдеще, което още не е дошло. Тези протести ми дават най-силното усещане за общност от критични, непримирими хора, които мислят за обществото благо и ежедневно работят за него.

     Симеон: Ще ти кажа за мен кои са онези места, които са емблеми, но досега не сме виждали сред предложенията за корици: Камбаните, телевизионната кула, сградата на БНР или на БНТ, езерото с лилиите в Борисовата градина, Семинарията. НДК също присъства доста по-рядко, отколкото бих очаквал.

Лично на мен най-любима ми е градинката на ул. Солунска с коктейл бара и чешмата със статуя на похитената Европа. Градът носи много съкровища, но трябва да притежаваме поглед. А с непрестанното гледането в телефоните сякаш средата ни губи все повече очертания.