Милена Иванова в поле от лавандула

Милена Иванова в поле от лавандула

25 март ‘21
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Марияна Петрова

Как се извличат етеричните масла и кое масло е най-рядко и може би най-трудно извличано?

Най-често методът на извличане е парна дестилация – ако сте виждали розоварна, това дава добра представа за процеса. Но има масла, например цитрусите, които се извличат чрез студено пресоване от корите на плодовете. Доста от маслата от силно ароматни цветни растения обаче като жасмин, тубероза, червена шампака, които основно се използват в парфюмерията, се извличат чрез процес, наречен екстракция с разтворител (напр. хексан). Ако трябва да сме технически точни, масла, получени по този начин, се наричат абсолюти. В днешно време има и един друг клас ароматни продукти, извлечени чрез CO2, но това технически не са етерични масла. Най-скъпият метод на извличане пък е ефльоражът, но той вече почти не се практикува, защото е много трудоемък. Представете си стъклени плочи в рамка, покрити с високопречистена растителна или животинска мазнина без мирис, на които се разстилат венчелистчетата на растителния материал и се притискат. Цветовете обикновено са прясно набрани, което е много важно, за да се улови етеричното масло, преди да се затвори в мастно легло на цвета. Венчелистчетата остават в тази мазна смес за няколко дни, за да позволят на есенцията да се разпръсне в сместа, след което изчерпаните венчелистчета се отстраняват и се заменят със свежа реколта. Този процес се повтаря, докато мазната смес не се насити с есенцията. Когато сместа е достигнала точка на насищане, цветовете се отстраняват, след което ефльоражът (мазнината и ароматното масло) се разтварят в алкохол, за да се отдели екстрактът от останалата мазнина. След като алкохолът се изпари от сместа, остават етеричните масла. Това е много трудоемък начин на извличане и както може да се досетите, е и много скъп. В наши дни се използва рядко и само за извличане на етерично масло от тубероза и жасмин.

Кои са митовете, свързани с ароматерапията?

Безкрайни са. Но да започнем от това какво е ароматерапията всъщност – дефинираме я като контролираната употреба на етерични масла за поддържане на добро здраве и обновяване на тялото, ума и душата.

Списъкът от стоки в търговската мрежа с етикети, на които фигурира думичката „ароматерапия“ е безкраен. Това всъщност в общия случай си е чиста проба маркетинг и нищо повече. Например в козметиката (шампоани, душ гелове и т.н.) или в битовата химия (перилни и други почистващи препарати) претендират с етикета за „ароматерапия“. Фактите са, че в много продукти се влагат етерични масла заради аромата, а в голяма част от тях дори не се влага етерично масло, а синтетично произведената активна съставка – например линалол (активната съставка, която дава аромата на лавандулата). Проблемът, разбира се, е че думичката „терапия“ в такива случаи всъщност е съвсем не на мястото си, защото в някои случаи се постига дори обратния ефект – прекомерното излагане на всякакви аромати, особено на такива от синтетичен произход, води до проблеми от всякакво естество, включително и алергии при много хора.

Другите митове, които лично мен ме карат да подскачам до тавана, са че е ОК да се пият етерични масла (като правило не е ОК, с уговорката, че всяко правило си има изключенията, но там трябва работа с професионално обучен специалист), както и че е ОК да се слагат неразредени етерични масла на кожата. Когато говоря с хора апелирам: „Не го правете!“, защото последствията могат да бъдат много тежки и завинаги.

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
Вкъщи
"Не чувам
но съм тук и имам какво да кажа"
Фотография
Литература
Мисия Маверик
Писмата на Рая
Кулинария
Театър
Видео
Спорт
Музика
Интервю
Актуално
Въпросите
Закуската
Backstage
Кое е това момиче?
Момчето, което…
#untaggable
10 неща, които мразя…
Кино