Мила, дъщеря ти, какво мисли за книгата?

Тя ще чете на премиерата, което стана съвсем случайно, защото аз поканих актьорите, които исках да четат, а за нея не се бях сетила. И й показвам стиховете, които ще се четат и виждам как й харесват. И я питам „Ти искаш ли да четеш на премиерата?” и тя „Много ясно, мамо”. „О, извинявай, ще те сложа в афиша” (смее се). И стигаме до стихотворението за майка ми, на него аз винаги рева на финала, обаче тя реве от самото начало. През цялото време. В него разказвам какви неща съм причинявала на майка ми и накрая тя казва: „ Ще видиш, някой ден ще имаш дъщеря и тя ще ти прави същото.” Което е самата истина. И тя реши, че ще го чете. Аз й казвам, че не може, защото ще реве през цялото време, а все пак накрая излизам аз и най-вероятно ще рева на друго стихотворение, ще ми вземе реването (смее се). Но тя се закле, че ще се стегне и няма да реве. И аз, като майка, й дадох да ми прецака моето реване  (смее се). Но тя харесва книгата ми, нещата в нея, но драмата за нея е песента ми, за която ти казах. Драмата е, че в нея рапирам… Въпреки че то моето рапиране не е баш… (смее се).

Срам ли я е?

Да. Помоли ме само да не правя така с ръцете (прави специфичния жест и се смее). И много се засрами от фразите ми, защото те са много хашлашки, нахални, самоизтъкващи ( то така е в рапа). „Пиша си само първото име на моята книга „Още във вторник“ и те се избиват да я купуват, без да показвам телесни подробности. На тебе обаче ше ти покажа, адски ме кефиш, ше те пребия.” Пътувам един ден към студиото, и получавам от нея имейл с текста ми – в червено е поставила всички фрази, които сърдечно ме моли да махна. И ми подчертала най-хубавите фрази (смее се). Не ги махнах, де.

Тя гледа на теб като на майка, не като на жена, на популярна личност, на гадже…

Така е, пък и аз в тази песен правя всичко, от което тя бяга. Аз й обещах, че няма да я изложа, де.

Говорим си вече половин час и не сме спрели да се смеем. А дойде на срещата и каза, че това е един от най-гадните дни в живота ти, беше плакала преди това. Какъв човек си ти, Ваня?

Аз преди да дойда на нашата среща доста си поплаках. Сещам се, че в една книга „Мила Мерилин” героинята ми си разказваше най-драматичните неща с тон, все едно няма нищо. Както когато изшептиш, а не изкрещиш. Това действа повече, според мен. Аз сега не искам да рева пред теб, тук, но когато се прибера, доста ще си поплача отново. Да кажем ли на хората какво ми се случи?

Да кажем. Нали самата ти твърдиш, че не обичаш просто да кажеш, че те боли сърцето, искаш хората да разберат защо те боли.

Мъж, който ми връхлетява в живота, в интернет, ама невероятна работа. Най-якото общуване. Приятелките ми ме ожениха вече. И на петия ден се оказва, че е фейк. (Между другото, твоите „Поети“ са виновни, реагира ми под едно стори с въпрос как се казва едно стихотворение на Валери Петров. И аз любезно отговорих, то пък се заговорихме… А аз никога, ама никога не се заговарям. Нямам време, а и не ми е интересно. То все има първи път. И тоя някакви страшни смешки взе да пуска и… )

Човек, който контактува с теб през откраднат чужд профил?

Не точно, откраднати чужди снимки, съставен профил и невероятна биография, страшно въображение, казвам ти.

Е, все пак този, с който си говорила, съществува, но не изглежда така, както се представя и животът му, за който ти разказва, е напълно измислен. Какво те разочарова повече – че е измислен и го няма такъв, в какъвто те е впечатлил или това, че си била лъгана?

След петте дни летене приземяването е катастрофа. Иначе обида няма. Аз на това момче му казах: „Ела да напишем книга заедно, ти имаш страхотно въображение!”

Виж, червеното флагче пак ти е подарило история за разказване.

Аз ще напиша разказ по тази тема, въпреки че е много експлоатирана.

Това е малко като бабите, които вече 20 години ежедневно ги предупреждават да не хвърлят парите си през балкона, но те продължават. Така са и жените – готови са да се влюбят във всеки красив образ, дори да е измислен, замитайки често очевидни нещо под килима.

Мани, той беше зодия „Рак“ и даже имаше рак. И аз го приех, викам си: „Не ме интересува! Той е силен, ще се справи, ще оцелее!” (смее се) .

Хем си много тъжна днес, но въпреки всичко се смеем. Странен човек си.

Кво да правим?! Аз съм прецакана (смее се).

И „Образцов дом” беше до голяма степен автобиографична. Имаше голям успех, тогава изведнъж се появиха млади български автори с много добри неща.

Късмет беше. Аз се разведох тогава с бащата на Мила и отидох да живея при Ечето (Елена Бозова), която също се беше разделила с дългогодишната си връзка. И от това съжителство, смешките ни и глупостите ни, лека полека започнах да ги записвам. И те се трупаха. И написах книгата, пратих я на един конкурс за нов български роман, пуснах я там и след много месеци ми се обадиха, че е сред петте номинирани. Конкурсът спечели „Майките” на Теодора Димова, много хубав роман, но хората от фондация „Развитие” ми издадоха книгата и тя надпродаде всички в 15-годишната история на конкурса.

Мислила ли си си някога за някой мъж, че това е мъжът, с когото ще бъдеш до края на живота си?

Не (смее се).

Имах едно стори, последния ден от миналата година с Ечето вървим по Графа, тя ме снима и ме пита: „Ти какво извърши през тази година?” Аз: „Само бели”. Тя: „От какво естество?” Аз: „От морално.” Тя: „Имаш ли намерение да се поправиш през 2020.” Аз: „Не!”

Също толкова категорично „Не“ е отговорът и на въпроса ти.

Като спомена Ечето, тя ще чете на премиерата ти.

Да, тя, Руши, Виктор (Калев) и Мила са ми семейството. Те ще четат. И сред тях е един Юлиан Вергов, когото обожавам и който чете безумно добре и даже харесва стиховете ми.