Ти наистина вярваш в такива неща. Знам за влечението да ходиш при астролози, гледачи и т.н. Обичаш, нали?

О, да. Мра (смее се). Но да ти кажа, вече не им вярвам много. Ходя, защото ми е приятно и забавно, но когато си тръгна, си избирам на какво да вярвам и на какво – не. Както всички хора, предполагам. Последният, при когото ходих, си сложи една кърпа на главата и ми разказа много верни неща, с имена говореше. Наистина бях впечатлена. Но нищо не стана от това, което ми каза, че ще стане и което ми се искаше да стане (смее се).

Ти си един от малкото хора, които познавам, който не пести много истината. Обикновено казваш това, което мислиш, дори да знаеш, че на този срещу теб няма да му е много приятно. И си такава с най-близките си, най-вече със себе си. Не лъжеш ли?

Лъгала съм много, но от 20-22 годишна не лъжа. Тогава последно излъгах Стефан Данаилов, като бяхме студенти. Срещна ме долу пред ВИТИЗ, а ние бяхме на парти цяла нощ и ме пита: „Къде ходите, бе?” И аз го излъгах, че с Башар сме репетирали в 108-ма, да речем, и той като се разяри и каза: „Аз сега слизам оттам, знаеш ли откога ви чакам и ви няма?!” И аз от срам не отидох една седмица на училище. От ужас как ще го погледна в очите. Той, разбира се, е забравил след 5 минути, но аз оттогава спрях лъжата.

Всъщност разбрах, че да кажеш истината е много по-лесно. Истината бачка най-безотказно.

Не знам хората, които лъжат в какво напрежение живеят.

И в новата ти книга „Още във вторник” всички емоции и случки, които описваш под формата на стихове, са ти се случили действително?

Всичко е истина. Дори малко съм прекалила. На сутринта, преди да я пусна към коректора, се събудих и изпаднах в шок. Защото е много лесно да споделяш лични неща с компютъра и с приятелките ти, които ти знаят всички тъпотии. Но изведнъж осъзнах, че това напуска моя дом и отива там, където много хора ще се разпознаят. И изпаднах в страшна депресия. И добре че бяхте вие, да ми кажете „Спокойно, всичко е наред.” И чакам с нетърпение да мине тази премиера, да се чуе тази истина и да се свършва.

От какво се притесняваш?

От хора, които ще разберат неща за мен, които никога не са подозирали. Имам стихотворения за баща ми, за майка ми, които са доста… честни. Имам любовни стихотворения, в които признавам неща, които на живо не мога никога да призная.

Нали знаеш този стих „Колко е лесно да бъдеш влюбен на 20 години, а колко е страшно да бъдеш влюбен на 40 години” на Левчев? Ти периодично се влюбваш, така че можеш да ни кажеш дали е така.

Последно май съм се влюбвала 2013. И оттогава не само не се бях влюбвала, но и не е имало нещо, някой, който да задържи вниманието ми. И в момента нещото, което задържа вниманието ми, не е точно влюбване с топката в стомаха и пеперудите, които после изчезват. То е осъзнато разпознаване на нещо, което смяташ, че е най-якото. По-скоро е респект и желание за общуване. И е по-силно от секса и от всички останали неща около него.

Влюбването по-хубаво ли е сега, преди 50?

И по-мъчително (смее се). Честно, дори не зная дали е влюбване. Имам и стихотворение на тази тема. Е, там се обяснявам по този въпрос. И завършва с „Добре дошли, 50”! (смее се)

Плашат ли те тези 50?

Мен нищо не ме плаши. Даже ми е малко по-удобно и приятно, защото в главата ми отпадат някакви неща. В по-млади години си задължен да си някак си „на ниво” (смее се). А сега си знаеш, че си по-мързелив вече, искаш да ти е спокойно, да си споделяш, да се смееш, пък другото, ако стане (смее се).