Явор Илиев, какво е това на ухото ти?

"На първия учебен ден в кварталното училище бях седнал сам на чина. Не познавах никого. И тъй като винаги съм обичал да рисувам, особено когато не знам какво да правя или се чувствам неловко, започнах да си рисувам. Тогава при мен дойдоха две момчета и ме попитаха дали мога да им нарисувам и на тях по една картина. Веднага предложих да подаря тази, която правя в момента. Те започнаха да се карат кой да я вземе и аз направих още една. От този момент станахме много добри приятели. И до днешен сме така."

15 октомври ‘19
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Марияна Петрова
LoadingЗапази за по-късно 11'

Явор Илиев, какво е това на ухото ти?

15 октомври ‘19
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Марияна Петрова

       

 

      Той е Явор и тази година ще завърши Художествената гимназия, специалност Графика. Често може да го видите със слушалки на ушите, но въпросът „Какво е това на ухото ти?“ не се отнася за тях. Явор е глух по рождение, но с днешна дата чува, благодарение на кохлеарен апарат. Срещнахме се с него във връзка с кампанията „Не чувам, но съм тук и имам какво да кажа“, а скоро очакваме да ни покани и на изложбата си с рециклирани отпадъци.

     Интервюто представя Явор Илиев.

Здравей! На снимките, които ти направихме, си със слушалки на ушите. Ако не знаехме, нямаше как да разберем, че чуваш посредством кохлеарен апарат. Само това ли те различава от връстниците ти?

Разбира се, че не. Всеки човек е различен и има своята уникална индивидуалност. Аз също. По-скоро това, че нося апарат, е първото нещо, което забелязват околните. Ако носех странна шапка, вероятно тя щеше да е това, което прави първоначалното впечатление.

Когато си говорихме с теб, ти ни каза, че се случва да те наричат „робот“ и това не ти е приятно. Кой и защо те нарича така?

Конкретно това да ме наричат „робот“ се е случвало, когато бях по-малък. Така както се случваше с всяко различно дете – било то по-пълно, по-често плачещо, изобщо по-странно. Интересното и хубаво е, че сега част от тези вече пораснали деца са ми приятели и съжаляват за това, което са ми причинявали.

Как се справяш с подобни неща?

Най-трудно и тежко ми е, когато ми се подиграват зад гърба. Например, случвало се е да кажа някоя дума грешно или да се изразя неправилно. На момента не го осъзнавам, нито пък разбирам, че това е станало повод за забавление у околните. Разбирам го след известно време, когато казаното от мен се е превърнало в супер смешка, която всички повтарят.   

Иначе вече съм се научил да бъда откровен, стига ситуацията да го позволява. Например, когато ме попитат защо говоря странно, отговарям без да се притеснявам, че не чувам. Казвам го и когато се запознавам с нови хора.

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
"Не чувам
#untaggable
10 неща, които мразя…
Backstage
Актуално
Видео
Въпросите
Закуската
Интервю
Кино
Кое е това момиче?
Кулинария
Литература
Мисия Маверик
Момчето, което…
Музика
но съм тук и имам какво да кажа"
Писмата на Рая
Спорт
Театър
Фотография