Понякога ще ви се наложи да повтаряте някоя непозната дума 2–3 пъти, да говорите по-високо в шумна среда, да бъдете малко повече търпеливи. При нас е най-трудно, когато сме сред много хора, които си говорят и не сме способни да чуем всички, особено когато хората около нас се движат, докато говорят.
Чувствам се най-добре сред приятели и семейството ми. Защото те са тези, които винаги ме подкрепят.
Отличавам се с това, че съм с по-зряло мислене, добронамерен съм и много чувствителен.
Махам си го, когато съм вкъщи. Без апарата ми е по-лесно да се съсредоточа и да „чуя“ своите мисли. Това е начин да се усамотя със самия себе си.
Пълната тишина е просто да не чуваш нищо. За мен тишината е начин да „чуя“ своя глас.
Че щом не чуваме добре, сме бавноразвиващи.
Че нося Bluetooth на ухото си.
Че се срамуваме да говорим за глухотата си. Много често ми се случва някой да събере смелост да ме попита нещо и винаги започва с: „Да не се засегнеш“. Аз не се обиждам, напротив – това показва, че човекът срещу мен наистина се интересува от мен лично и това премахва бариерите помежду ни.
Винаги ми е било интересно как щеше да се развие животът ми като чуващ. Със сигурност щеше да е по-различен. От друга страна, като глух срещнах много приятели, които едва ли щях да познавам. А и се научих да не съдя другите и да уважавам на първо място хората като личности.
Да чета книги, да гледам филми – предимно комедии, да рисувам сгради.
Предстои ми следване в Софийския университет. Също трябва да си намеря и работа, която да мога да съвместявам с ученето.
Проницателен младеж с буйна коса и брада, много искрен, който най-много цени честността у приятелите си.
*Една кампания на „Асоциация на родителите на деца с увреден слух“ (www.ardusbg.com) и Интервюто.