Интервюто на Аполония

"Помня един риболов с брата на баба ми, вуйчо Пенчо, който беше рибар. Лодката се полюшваше, ние трябваше да пазим тишина да не разпъдим рибите, а слънцето топеше водата в аромати на водорасли, мокро дърво, сол и топъл пясък. Години след това преживях тази случка като магична. По онова време основно ме притесняваше, че вуйчото не ми дава да гъкна, а аз имах толкова неща за обсъждане... Помня и едни котета, които гледахме в къщата на Сатиричния театър в Балчик, докато бяхме на почивка там. И едно наводнение в същата тази къща, при което татко, Димитър Манчев, Ангел Георгиев и Саркис Мухибян, с плувни шапки на главите се гмуркаха във водата на голямата тераса, за да отпушат канала й. Страшно героични ги видях тогава! И се справиха преди да дойде пожарната, за която останаха плаващите печки и хладилници в подземната кухня... Ей такива неща помня." (Мария Касимова - Моасе)

17 октомври ‘18
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Марияна Петрова
LoadingЗапази за по-късно 16'

Интервюто на Аполония

17 октомври ‘18
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Марияна Петрова

Когато слънцето още гали раменете ти, а морето докосва топло краката ти. Когато намалиш за последно скоростта, за да се порадваш на вълните. Когато спреш, за да погледаш хоризонта. Когато сякаш всичко свършва, за да започне отначало. Тогава затваряш очи и там, в твоята лична Вселена среща си правят детските спомени и зрелите мечти. Там,  където чайките ще покрещят на сбогуване, а ти ще поискаш малко отсрочка. Преди да направиш следващата стъпка. Точно тогава, в последните истински топли дни, в края на лятото и началото на есента, Созопол внимателно събира любопитни парчета изкуство, за да даде старт на културния сезон. Там, на ръба между горещия пясък и първия паднал кестен, Интервюто ще спре времето и ще зададе няколко въпроса.

За 24 часа в Созопол присъстваме на една репетиция, две представления, представяне на книга и малко плаж, разбира се.

Първо на пръсти влизаме на репетиция на „Пияните“ – представлението на Явор Гърдев (Малък градски театър „Зад канала“), в което за час и половина чуваме толкова много истини, че накрая сме сигурни само в едно – Господ говори на лудите, пияните и децата.

Репетицията събира някои от актьорите буквално от пясъка и ние все още улавяме топлото им настроение.

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
"Не чувам
#untaggable
10 неща, които мразя…
Backstage
Актуално
Видео
Въпросите
Закуската
Интервю
Кино
Кое е това момиче?
Кулинария
Литература
Мисия Маверик
Момчето, което…
Музика
но съм тук и имам какво да кажа"
Писмата на Рая
Спорт
Театър
Фотография