3 x HANDMADE PEOPLE

Е, не са трима, а четирима. Търсейки хора за новата рубрика "3 х..." Интервюто попадна на Дърварт и не можа да се откаже от тях (поради влюбване в папийонките им), въпреки че се оказаха двама и нарушиха баланса на "3 за щастие". Марта и Мира пък са тук не само, защото са адски сладки. А защото и тях ги бива в hand made творчеството. Не бързайте с изводите, запознайте се с новата рубрика на Интервюто "3 х..." и се сетете за най-готината тройка, която познавате.

12 май ‘16
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Яна Лозева
LoadingЗапази за по-късно 21'

3 x HANDMADE PEOPLE

12 май ‘16
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Яна Лозева


Мира Джамбазка. Преди да започне своята hand made авантюра, работи 15 години в сферата на бизнеса със заведения, в който менажира екипи от по 60 души. Днес, в малкото си ателие, менажира себе си, вдъхновението и гостите, които минавайки, надникват в ателието. Някои, за да си побъбрят, други – от обикновено любопитство. Тя посреща всички с усмивка. И нас така. Вади, щрака, реже, говори за работата си с толкова любов, че почти виждам как я пренася върху бижутата, които прави.

 

Интервюто представя Мира Джамбазка и MODO.

 

Кое беше първото нещо, което „произведе“ с ръцете си?

Първото нещо, което направих, когато създадох MODO като бранд, беше една широка червена гривна от плат с огромно бяло копче. Иначе майка ми още пази разни глинени статуетки и рисувани стъкла от ученическите ми години.

Къде се „ражда“ вдъхновението?

В началото търсeх вдъхновението – концентрирах се примерно върху дадени форми и ги приравнявах в главата си към бижута. Сега вдъхновението ме намира само. При това постоянно. И мисля, че това е най-хубавата част от работата ми. Научих се да се изразявам чрез нещата, които изработвам. Мога да пресъздам абсолютно всичко, което ме развълнува – от чувства до текстове на песни и мелодии.

Коя част от работата е най-пипкава?

Всеки детайл има своето значение и изисква нужната концентрация. Трудно ми е да кажа, че някоя част от процесите, през които преминава всеки аксесоар е по-важна от другите. Работя взискателно през цялото време, но може би когато правя фините разрези в материала, за да го пречупя в посоката, която искам. Тогава почти спирам да дишам.

А коя  част от работата ти е любима?

Най-пипкавата.

Какво от нещата, с които работиш, не трябва да попада в детски ръце?

Имам страшно много инструменти. Повечето са режещи от японска стомана. Само линиите и едно дървено валяче могат да попадат в детски ръце.

А в какви ръце най-често попадат нещата, които правиш?

С времето се убедих многократно, че бижутата и хората взаимно се намират. Всичко, което правя, се различава от другите неща. Не се повтарям и може даден аксесоар да е пробван десетки пъти, и накрая да си го хареса някоя дама. Тогава и аз, и тя веднага разбираме, че това нещо е направено точно за нея. С радост мога да кажа, че винаги попадат в правилните ръце.

Виждала ли си твое творение на неподходящо място?

Не.

Кога ръката е най-уморена?

Повечето действия са силови и болка има в края на всеки по-дълъг работен ден.

А умът?

Отново в края на всеки ден. Не мога да си представя умът ми да не работи постоянно и то в няколко посоки наведнъж.

Кога си доволна от себе си?

Когато си представя дадено бижу, а технически е почти невъзможно да го изпълня, направя няколко опита и успея да изкарам от ръцете си това, което е в главата ми. Доста самокритична съм, но се старая всеки път да довършвам нещата, докато не усетя удовлетворение от резултата.

Какво слушаш, докато работиш?

Джази, фънки, хип-хоп музика, като предпочитам непопулярни изпълнители и отделям доста време в намирането им. Музиката ми влие много силно, за това често избирам инструментали, за да не се разсейвам припявайки.

Има ли „пари“ в работата ти?

Имаше пари в предишната ми работа, за която учих и практикувах 15 години, като през десет от тях заемах мениджърски позиции, отговаряйки за екипи от по 60 души. В настоящата ми работа има много повече от пари!

Кога нямаш време?

Най-натоварени са дните ми преди дадено участие. Въпреки, че когато работиш сам за себе си и можеш да правиш каквото и колкото поискаш, аз се чувствам отговорна пред всички хора, които знам, че ще дойдат специално за да разгледат работата ми и никога не си позволявам да не представя нещо ново.

Къде можем да те видим най-често?

В ателието ми.

Най-глупавият въпрос, свързан с работата ти?

Няма глупави въпроси. Хората се интересуват от най-различни неща свързани с изработката, материалите, боите и това ме радва. Имаше странен въпрос от една дама, която влезна в ателието ми, огледа се и попита: “Това зъболекарски кабинет ли е?

Опиши работата си с три думи?

Страст, равновесие, пълнота. Работата ми преди всичко е израз на мен самата, за това ще избера да я опиша със състоянията в които се намирам докато я върша.

Представи си, че имаш 15 минути. Какво от твоите неща можеш да направиш за тях?

Работя доста бързо, но въпреки това за 15 минути трудно може да изработя прецизно изпълнено бижу. Може би, ако имам предварително обработени материали, ще мога да направя обици или пръстен.

С Мира и творенията ѝ може да се запознаете на предстоящия ХЕНДМЕЙД ФЕСТ (3-5 юни НДК). Повече информация ТУК.

 

 ДЪРВАРТ


Блага и Никола. Или ДЪРВАРТ. Познавам ги преди да ги срещна. Чрез дървените папийонки, които видях на зимното издание на Хенд Мейд Фест в НДК. Той изглеждаше толкова елегантен и едновременно различен с тази красива папийонка от дърво, че минавайки покрай него, хората спонтанно се усмихваха. После разбрах, че са двама. Тоест трима – имат и син. Или четирима. Създават ДЪРВАРТ съвсем скоро и той се превръща във второто им дете. Той е дизайнер по професия, а тя се отдава на работата с ръце, след като тази в администрацията взима застрашително скучни размери. В ателието им има топли банички и прясно изстискан сок от портокал. И десетки папийонки, разбира се.

 

Интервюто представя Блага и Никола. Или ДЪРВАРТ.  

Кое беше първото нещо, което „произведе“ с ръцете си?

Блага: Изплетох зимна шапка на една кука за сина ми, който беше бебе, на 5 месеца. Започна с едно неспазено обещание от бабата на съседско дете, и аз, нали не вярвам в невъзможното, се озовах с кука, кълбо и … youtube.com и уроци по плетене за начинаещи.
Беше си истинско приключение – продължи цяла седмица.Но пък ми се получи толкова добре, че направих няколко за приятели.

Никола: Едно приспособление за концентриране на светлината за светкавица на фотоапарат. От картон, тиксо и сламки, после даже го публикувах като направи-си-сам урок.

Къде се „ражда“ вдъхновението?

Понякога дръзко и случайно, друг път след дълго търсене, но винаги е неочаквано. Когато попаднеш в такъв creative flow, или както му казваме у нас – когато яхнеш еднорога …в никакъв случай не бива да спираш! Няма значение къде си, какво правиш, кое време е – оставяш настрана „трябва“ и „не мога“, и се пускаш по течението. Работи безотказно!

Коя част от работата е най-пипкава?

Б: Ако говорим за папийонките – оцветяването и нанасянето на лак след това. Трябва да става внимателно и без бързане, с фина четка, по няколко пъти от всяка страна. Има доста чакане – между отделните“ръце“ всичко трябва да е сухо. Понякога с едно движение можеш да съсипеш всичко и трябва да започнеш от начало. Няма undo.

Н: Най-пипкавото за мен е финалното сглобяване на всяка папийонка. Малко да мръднеш или да се разсееш, и всичко отива по дяволите.

А коя част от работата ви е любима?

Б: Когато всичката енергия, която влагам в създаването на нещо се връща при мен в думи или снимки. Често получаваме писма, с които клиент благодари, казва ти, че си оставил мил спомен в нечий живот и те уверява, че е най-важно да продължиш да правиш, каквото правиш…

Н: Все още не съм засичал клиент на улицата или в заведение, който носи наша папийонка, а много ми се иска. Тогава предполагам ще се изкефя максимално и ще се ухиля до ушите. Даже мисля да си направя едно селфи с него/нея.

Какво от нещата, с които работите, не трябва да попада в детски ръце?

Острите и опасни предмети – ролков нож, скалпел, за по-малките – иглите и ножиците.

А в какви ръце най-често попадат нещата, които правите?

Ще прозвучи като реплика от списание, но нашите клиенти са истинска мечта – млади, във всеки смисъл на думата, усмихнати, отворени за експерименти със стила си. И постоянно ни дават нови идеи!

Виждали ли сте ваше творение на неподходящо място?

Н: Ние правим папийонки, те са по-специален аксесоар и няма неподходящо място за тях. Последно видях Мария Силвестър да вади една наша папийонка от жартиера си в ефир – дори това ми се стори съвсем подходящо място.

Кога ръката е най-уморена?

За нас работният ден има друг ритъм. Аз съм от онзи тип хора – като шило в торба, все чопля нещо, а Никола си има работа „от 9 до 5“ – папийонките са в оставащото време. Най-тежко е, когато трябва да се подготвим за събитие на живо, тогава работим наистина много, за да се представим добре. Не само с богато разнообразие от папийонки и нови модели, но и концепция на шанд, опаковки, дори дрес код. Следващата седмица ни предстоят две такива събития и това е най-голямото предизвикателство, пред което сме се изправяли досега.

А умът?

Когато си зает с нещо, което не доставя удоволствие. От рутината, бумащината и стреса от това, че все няма време.

Кога сте доволни от себе си?

Когато ни се получава. Сигурен знак за това са усмихнатите лица над дървените папийонки.

Какво слушаш, докато работиш?

Б: От няколко дни въртя цялото творчество на Lola Marsh – цели 5 песни.Обикновено акустични кавъри, стари и златни рок мелодии, и често стоя в тишина.

Н: Аз ходя на работа през деня и обикновено слушам кудкудякането на колежките си (иначе си ги обичам, де). Напоследък открих, че докато работиш или пътуваш, можеш да си обогатяваш знанията с някоя аудио-книга.

Има ли „пари“ в работата ти?

Сигурно в някакъв момент ще има.

Кога нямаш време?

Б: Никога нямам време. Все съм закъсняла или в най-добрия случай  – в последния момент. Работя по въпроса, засега без особен успех. Напоследък научих, че трябва да се науча да казвам „не“, в това съм най-зле.

Н: През цялото време! Последно прочетох нещо интересно, което мисля да изпробвам съвсем скоро, а именно – да си запиша в календара среща със себе си.

Къде можем да те видим най-често?

Б: В ателието. Харесвам си го и е като селски двор – все има нещо за вършене.

Н: За радост или не – пред компютъра.

Най-глупавият въпрос, свързан с работата ти?

Б: “Стига бе, че аз за 33 лв продавам стол ?!“

Н: Моят не е глупав, но пък е забавен: “Тези дървени папийонки дървени ли са?”

Опиши работата си с три думи?

Б: Цвят, като пълната противоположност на сивата и на моменти мрачна офисна обстановка, в която виреех преди да стана Бажолета – служител, който се занимава с обществените поръчки. Въздух, защото можеш да я вършиш почти навсякъде и по всяко време. Тишина, която да избереш с какво да запълниш.

Н: Идея, прототип, реализация.

Представи си, че имаш 15 минути. Какво от твоите неща можеш да направиш за тях?

Б: Нещо от плат – там съм най-добра. Цвете за в косата например, за 15 минути и по-засукано мога да го завъртя.

Н: Ако имам приготвени заготовки мога да сглобя една папийонка… евентуално.

Ако ви предстои сватба, бал, кръщане, рожден ден или просто вече сте луди по тези папийонки, ще ги намерите на ХЕНДМЕЙД ФЕСТ (3-5 юни НДК) или в Пловдив на Капана фест.

МАРТА ДИМИТРОВА


Марта Димитрова. Е усмихната и изглежда като човек, който знае какво иска. Пещта в ателието ѝ е по-голяма от нея, но не изглежда и като момиче, което лесно се плаши. Чаши, чинии, бои, печени и недопечени предмети, скици, пътуване, галерии, конкурси, награди, дори и едно преподавателско място по керамика за малки деца. Малка част от ежедневието на Марта. Другата също не остава скрита. Нея ще открием в чашата с кацнала птичка на ръба, която съвсем скоро е излязла изпод ръцете ѝ.

 

Интервюто представя Марта Димитрова. 

Кое беше първото нещо, което „произведе“ с ръцете си?

Вероятно първото нещо, което съм сътворила с ръцете си, е било още в ранна детска възраст. Рисувам и моделирам откакто помня себе си. Някои от тези мои първи произведения успешно запечатах върху керамика в дипломната си работа „Менюто на живота“. Творбата представя  двадесет и шест броя чинии, гърбът на които е илюстриран с авторски рисунки от моето детство до сега. Задната част на чинията представлява натрупаното преживяно, а вътрешността ѝ изобразява неизвестността на очакваното.

Къде се „ражда“ вдъхновението?

Черпя вдъхновение от живота си, от случващото се покрай мен и вътре в мен, от пъстротата на собствените си емоции.

Коя част от работата е най-пипкава?

В работата с глина и порцелан, всеки етап от процеса на създаване на едно произведение е изключително пипкав. Това е  свързано с изливането на течна маса в гипсов калъп,  изваждане на формата, залепяне на конструктивен елемент (дръжка), сушене, шлайфане и първо изпичане. Следват – глазиране, второ изпичане, декорация и третото последно изпичане. За да се стигне до един готов продукт, се преминава през множество дейности, всяка от които изисква време, търпение и отдаденост. За съжаление, много от тези етапи на работа остават скрити за потребителя.

А коя част от работата ти е любима?

Най-любимата част от работата ми е свързана с момента, когато всеки от моите клиенти или почитатели на създадените от мен предмети, разпознава себе си в историите, които илюстрирам и разказвам чрез произведенията си.

Какво от нещата, с които работиш, не трябва да попада в детски ръце?

Няма такова нещо, като изключим ножа, който често използвам, но той успешно може да бъде заменен от подобен на него дървен инструмент. Работата с глина е дейност, изключително подходяща за деца. Тя разчупва пространствена възприемчивост и силно развива практическите умения при тях.

А в какви ръце най-често попадат нещата, които правиш?

Клиентите ми са хора с изисквания към вещите от ежедневието си. Техните предмети трябва да съумеят да комуникират с потребностите им и едновременно с това да бъдат функционални и естетични.

Виждала ли си твое творение на неподходящо място?

Не съществува неподходящо място за моите творения!

Кога ръката е най-уморена?

След цял ден работа в ателието всяка частица от мен е уморена.

А умът?

Изтощавам се психически, най-вече при постоянната комуникация с клиенти, когато продавам керамиката си на изложения. При общуването си с тях, държа максимално да ги запозная с предметите, които изработвам, както и със самата себе си. Причината за това е вярата ми, че всеки предмет носи енергията и чувствеността на създателя си.

Кога си доволна от себе си?

Истински удовлетворена се чувствам, когато виждам усмивка и щастие по лицата на хората, които се докосват до моето изкуство.

Какво слушаш, докато работиш?

В ателието си разполагам единствено с радио, там слушам Star FM, Jazz FM и Програма Христо Ботев.  Поради липсата на време за четене, често слушам онлайн аудио книги.

Има ли „пари“ в работата ти?

Приемам работата си като дейност, носеща ми щастие и удовлетвореност.  Вярвам, че когато нещата се правят с удоволствие и любов, парите се явяват като естествено следствие от това.

Кога нямаш време?

Никога нямам време, но също така и винаги разполагам с него. Опитвам се да приема  „времето“ като променлива величина, която самата аз определям. Само по този начин успявам да балансирам всички неща, с които се занимавам и да реализирам част от идеите си.

Къде можем да те видим най-често?

Животът ми е изпълнен с пътувания, пътешествия и движение. Трудно мога да кажа, къде ще се намирам утре, след седмица или година. Честите срещи с мен, обикновено  са рядкост.

Най-глупавият въпрос, свързан с работата ти?

„А разбирам, занимаваш се с керамика! Грънци ли правиш или градински джуджета?“

Опиши работата си с три думи?

Търпение, отдаденост и страст.

Представи си, че имаш 15 минути. Какво от твоите неща можеш да направиш за тях?

Единственото, което мога да направя за петнадесет минути,  е да скицирам някоя от идеите си, всичко друго свързано с практическата ми работа изисква много повече време.

Между няколко откривания на галерии, печене на чаши и уроци по керамика, Марта ще отскочи и до ХЕНДМЕЙД ФЕСТ (3-5 юни НДК) с най-добрите си творения. Ако ви дреме от каква чаша си пиете кафето всяка сутрин, разбира се. 

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
#untaggable
10 неща, които мразя…
Backstage
Актуално
Видео
Въпросите
Закуската
Интервю
Кино
Кое е това момиче?
Мисия Маверик
Момчето, което…
Музика
Писмата на Рая
Спорт
Театър