Сериозно, какво най-много се поврежда след толкова дългогодишна нощна смяна – с много и силна музика, цигарен дим (до неотдавна) и хиляди, хиляди хора, които очакват да ги забавляваш?

DJ Steven: Виж по-горе – може би най-много се променя (не бих казал поврежда) вътрешният стандарт за добро парти – от онези, когато не можеш да разбереш кога е минало времето, когато има сълзи в очите, едновременно с огромна усмивка на лицето.

Кога не си се чувствал добре зад пулта?

DJ Smurf: Когато съм стресиран от трудна продукция или странични стресови фактори.

Ясен Петров: Когато съм бил не на мястото си. Ако има нещо, което съм научил за тези години, то е че няма по-ужасно нещо за един DJ от това, да пуска не на мястото си.

DJ Steven: Когато не съм бил на мястото си или когато в самото начало идва някой средностатистически собственик – разбирач и ми дава леки и индиректни напътствия от позицията на “Абе и аз съм от онази, другата музика, ама ако може да го караме по-лежерно и комерсиално. Нали знаеш как е?”. Да де, ама не знам…

Изброй 3 неща, без които добрият диджей не може?

DJ Smurf: Слушалки, любов към музиката и време.

Ясен Петров: Талант, богата култура и способността да казва “Не”.

DJ Steven: Неговите си технически неща, които за някой може да изглеждат странни; собственото пространство на пулта; първите час или два (зависи от дължината сета) кредит на доверие, за да докараш хората на твоята вълна.

Спомняш ли си първото парти, на което пускаше?

DJ Smurf: Първото голямо парти, на което пусках, беше “Атомверк”. Първото пускане на хора пред публика – Ялта клуб, някъде през 1993.

Ясен Петров: Беше една дъждовна есенна събота през ноември 1994… Глупости! Естествено, че не си спомням първия път. Честно казано, дори не си спомням къде е било, но сигурно е било успешно, за да стигна дотук днес.

DJ Steven: Неофициално – всички купони, които правехме в Английската в Пловдив. Официално – 1987 – официалната категоризация за дисководещ в младежки дом “Лилия Карастоянова” в Надежда, София.

Кого би нарекъл „Учителят“?

DJ Smurf: Уча се от всички – първи стъпки в диджейски занаят ми показа Ради. За музиката много научих от Ясен. За живота и казармата – от Иво и Стивън. За всичко останало, както казах, уча се от всички.

Ясен Петров: Достоевски и Астрид Линдгрен. Дани Теналия заради подбора на музиката. А иначе видях как DJ Ради смесва с плочите и копирах движенията на ръцете му.  Но ако питаш дали съм стоял със зяпнала уста и съм припкал като пале след някого, отговорът е “Не”. Ние сме първите и просто нямаше кой да ни учи.

DJ Steven: Нашето беше малко по самоучителната система. Иначе от гледна точка на музикално вдъхновение – The Commodores, Stevie Wonder, Parliament, Kraftwerk, Leftfield, Underworld, a DJ-ски – Grandmaster Flash, Afrika Bambaataa, Q-Bert, Mixmaster Mike, Sven Vath, Carl Cox, WestBam.

Кога едно парти е „пълен провал“?

DJ Smurf: Чак пък пълен провал… Колкото и да е зле, все има някого, на който му е харесал поне някой аспект от нещата.

Ясен Петров: Надявам се никога да не науча.

DJ Steven: Когато е нямало атмосфера и хората търсят да намерят какво им е било криво, а не могат. Финансово – когато броиш последните левчета да си изчистиш сметките, а част от персонала заминава “отдавна планирано” за Италия.