3 Х Метрополис или Revolution Is NOT Over

Могат да разказват много. Не защото са възрастни, а защото показват на поредното поколение какво е истинско парти и музика, на която никой не те кара да си вдигаш ръцете. Защото сам го правиш.

22 юни ‘16
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Яна Лозева
LoadingЗапази за по-късно 12'

3 Х Метрополис или Revolution Is NOT Over

22 юни ‘16
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Яна Лозева


Те се появиха преди 20 години, за да променят с един замах представата ни за музика, парти и DJ-я като човек, който не пуска Wind Of Change срещу 5 лева. Лично за мен това са хората, които съвсем на сляпо ми гласуваха доверие и аз се озовах със синя коса и странни дрехи в първите си опити пред камера като водеща на предаването „Метрополис“. Спомням си това време все едно е днес – пълни до пръсване зали, момчетата и момичетата, които танцуваха с часове и техният Personal Jesus – диджеят.

Бяха шестима – Ясен, Стефан, Смърфа, Ники, Ради и Иво. Всеки със своята функция в часовниковия механизъм на Метрополис. И бяха като открит урок по „правене на бизнес, докато се забавляваш“. После същият този вятър на промяната, който ги събра и за който стана дума малко по-нагоре, ги отнесе в различни посоки. Най-вероятно с много лични истории за разказване. И някои попътуваха, други смениха попрището, трети смениха начина на живот. Имаше и такива, които продължиха да правят същото и то не само, защото само това могат.

Днес Метрополис са Ясен, Стефан и Смърфа. И са в Интервюто.

20 години Метрополис! Остаря ли или е в разцвета на силите си?

DJ Smurf: Порасна, помъдря и разцъфтя.

Ясен Петров: В традициите на римската култура започват да те наричат “мъж”, когато станеш на 30 години… Сега сериозно – тъй като Метрополис за мен е идея, една идея остарява или когато се изчерпи, или когато се появи нова, по-актуална от нея. За момента не виждам нито едното, нито другото в България, а и по света.

DJ Steven: Помъдря. Все още имаме силата да надушваме нови и силни артисти (действащи DJ сме все пак) и да правим запомнящи се партита. Може скромно да кажем, че магията е още с нас.

Как мина през тази сложна възраст – пубертета?

DJ Smurf: Неусетно почти. Проба – грешка, проба – грешка и след известни години, разбира се, най-правилното заключение: не-проба – не-грешка.

Ясен Петров: Още сме в него.  Метрополис няма родители и затова сме лишени както от напътствия (било то добри или лоши), така и от наказания. Никой не ни е помагал финансово, с всичко се справяме сами. Може и да сме ожулвали лакти и колене, но сме горди, че стигнахме дотук съвсем сами.

DJ Steven: В съзряване и непрекъснато взимане на луди решения като правенето на ъндърграунд клуб, когато всички търсеха повърхностния лукс, резервациите и отделените сепарета или търсенето на нови и нови места за правене на партита (колкото и да ги няма).

Вярваше ли, че ще го докарате дотук?

DJ Smurf: Да, през повечето време – да!

Ясен Петров: Разбира се. Метрополис е по-голямата част от съзнателния ми живот. Никога не е било хоби или временно увлечение. Освен това вярвам, че сме добри в това, което правим. И че имаме топките да рискуваме и експериментираме.

DJ Steven: Ами това беше заложено в първоначалния бизнес план – 20 години поне. Майтап, разбира се – никога не съм се замислял докъде ще го докараме. Мисля, че това зависи от любовта към музиката, колкото и клиширано да звучи.

Как се промени публиката за тези 20 години?

DJ Smurf: Преди хората нямаха нито източници на информация, нито база за сравнение. Правехме нещата просто “от сърце” и се получаваше. Сега летвата е вдигната високо – всеки, който скокне до “sun waves”, “time warp” или “a.d.e.” е почти дипломиран промоутър, критик пиар и консултант. Налага се отново да правим нещата от сърце и пак се получава не чак толкова зле.

Ясен Петров: Промени се. В началото всичко беше ново и интересно, даже екзотично. Сега тази музика е естествена част от живота. Децата на 90-те пораснаха и на свой ред имат деца.  Но като цяло взискателните станаха още по-взискателни, а игнорантите – още по-големи игноранти.

DJ Steven: Публиката непрекъснато се променя – постоянно има нови поколения, които навлизат в “нашата игра”. Някои са водени от осъзната нужда за нещо по-абстрактно като възприятие (макар едва ли да си дават точна сметка за това), други – от нуждата за нещо по-нормално и европейско, далеч от онзи мазен балкански привкус.

А музиката?

DJ Smurf: Музиката е велико нещо!

Ясен Петров: Промениха се изразните средства, но като цяло хората винаги са търсели две неща в електронната музика – енергия и емоция.

DJ Steven: Ами сега “хаусчето” е мейнстрийм – всеки средностатически  бар в родното БГ залага на тази музика или като фон, или като сериозна музикална политика. От друга страна, Aphex Twin издаде нов албум, Берлин и Лондон не спят, KiNK и Cooh са световно известни, партитата непрекъснато еволюират… С две думи – Revolution Is NOT Over.

Кога си бил „на ръба“?

DJ Smurf: През ден – през два … Джони Браво отново виси на косъм.

Ясен Петров: Когато съм пускал в пълен клуб, но никой не танцува. Тогава съм бил на ръба да се откажа. Но после си казвам: “Всеки има право да чуе хубава музика поне веднъж в живота си!”. Тогава идва следващото парти, на което всички се усмихват и разбираш, че докато караш хората да изпитват такива емоции, нямаш право да се отказваш.

DJ Steven: В началото съм се отказвал много пъти. Сега по-рядко – просто знам, че когато партито започне, всичко си идва на място или поне така е при нас.

Как след 20 години зад пулта човек може да остане нормален?

DJ Smurf: Както синът ми би казал: “Ако може – може, ако не може – не може”.

Ясен Петров: Не знам, може ли?

DJ Steven: Тайната е в баланса. Във всичко трябва да има баланс: високи децибели – шкембе чорба, тютюнев дим – безкрайни количества от нова музика, неспане – непрекъснати срещи с нови приятни хора, постоянно напрежение – хубав филм или сериал…

Сериозно, какво най-много се поврежда след толкова дългогодишна нощна смяна – с много и силна музика, цигарен дим (до неотдавна) и хиляди, хиляди хора, които очакват да ги забавляваш?

DJ Steven: Виж по-горе – може би най-много се променя (не бих казал поврежда) вътрешният стандарт за добро парти – от онези, когато не можеш да разбереш кога е минало времето, когато има сълзи в очите, едновременно с огромна усмивка на лицето.

Кога не си се чувствал добре зад пулта?

DJ Smurf: Когато съм стресиран от трудна продукция или странични стресови фактори.

Ясен Петров: Когато съм бил не на мястото си. Ако има нещо, което съм научил за тези години, то е че няма по-ужасно нещо за един DJ от това, да пуска не на мястото си.

DJ Steven: Когато не съм бил на мястото си или когато в самото начало идва някой средностатистически собственик – разбирач и ми дава леки и индиректни напътствия от позицията на “Абе и аз съм от онази, другата музика, ама ако може да го караме по-лежерно и комерсиално. Нали знаеш как е?”. Да де, ама не знам…

Изброй 3 неща, без които добрият диджей не може?

DJ Smurf: Слушалки, любов към музиката и време.

Ясен Петров: Талант, богата култура и способността да казва “Не”.

DJ Steven: Неговите си технически неща, които за някой може да изглеждат странни; собственото пространство на пулта; първите час или два (зависи от дължината сета) кредит на доверие, за да докараш хората на твоята вълна.

Спомняш ли си първото парти, на което пускаше?

DJ Smurf: Първото голямо парти, на което пусках, беше “Атомверк”. Първото пускане на хора пред публика – Ялта клуб, някъде през 1993.

Ясен Петров: Беше една дъждовна есенна събота през ноември 1994… Глупости! Естествено, че не си спомням първия път. Честно казано, дори не си спомням къде е било, но сигурно е било успешно, за да стигна дотук днес.

DJ Steven: Неофициално – всички купони, които правехме в Английската в Пловдив. Официално – 1987 – официалната категоризация за дисководещ в младежки дом “Лилия Карастоянова” в Надежда, София.

Кого би нарекъл „Учителят“?

DJ Smurf: Уча се от всички – първи стъпки в диджейски занаят ми показа Ради. За музиката много научих от Ясен. За живота и казармата – от Иво и Стивън. За всичко останало, както казах, уча се от всички.

Ясен Петров: Достоевски и Астрид Линдгрен. Дани Теналия заради подбора на музиката. А иначе видях как DJ Ради смесва с плочите и копирах движенията на ръцете му.  Но ако питаш дали съм стоял със зяпнала уста и съм припкал като пале след някого, отговорът е “Не”. Ние сме първите и просто нямаше кой да ни учи.

DJ Steven: Нашето беше малко по самоучителната система. Иначе от гледна точка на музикално вдъхновение – The Commodores, Stevie Wonder, Parliament, Kraftwerk, Leftfield, Underworld, a DJ-ски – Grandmaster Flash, Afrika Bambaataa, Q-Bert, Mixmaster Mike, Sven Vath, Carl Cox, WestBam.

Кога едно парти е „пълен провал“?

DJ Smurf: Чак пък пълен провал… Колкото и да е зле, все има някого, на който му е харесал поне някой аспект от нещата.

Ясен Петров: Надявам се никога да не науча.

DJ Steven: Когато е нямало атмосфера и хората търсят да намерят какво им е било криво, а не могат. Финансово – когато броиш последните левчета да си изчистиш сметките, а част от персонала заминава “отдавна планирано” за Италия.

Кога си признаваш, че партито е било „пълен провал“?

DJ Smurf: Не ми се е налагало.

Ясен Петров: Винаги, когато е било пълен провал. Човек трябва да има много точна представа за реалността. Изгубиш ли я, ставаш за смях.

DJ Steven: Когато няма сълзи в очите и усмивки на лицата.

Какво никога не би пуснал на едно парти?

DJ Smurf: Музика, която не харесвам.

Ясен Петров: Евтина музика.

DJ Steven: “Задължителната” програма от парчета, които може би всички очакват от мен. Винаги има с какво да изненадаш хората, а и в крайна сметка да ги доведеш до твоя филм (ако го можеш, разбира се).

Има ли все още хора, които бутат по 20-тачка и искат „поздрав“ с определено парче?

DJ Smurf: Много отдавна не съм срещал.

Ясен Петров: Чувал съм, че има. Гледам да избягвам местата с такива хора.

DJ Steven: Колкото и да е странно – да. Старателно им ги връщам, като им казвам, че ми е платено, но понякога това е много важно за тези хора.

А кое парче винаги „работи“?

DJ Smurf: Daft Punk – Rollin and scratchin.

Ясен Петров: Според всяка ситуация има различни парчета, които винаги работят. Но не бива да се прекалява с тях, защото има риск да ги “изтъркаш”.

DJ Steven: Това, в което вярваш искрено и го пускаш с любов. Хората винаги разбират ако се опитваш да ги баламосваш.

Партито на „Метрополис“, което никога няма да забравиш?

DJ Smurf: Има няколко такива незабравими и ще ги изброя всичките: 1999 – слънчевото затъмнение и парти Метрополис на плажа във Варна, 2000 – парти Метрополис в Созопол с Люк Слейтър и Марко Бейли, 2007 – Метрополис с Ричи Хоутин в Слънчев Бряг, 2008, 2010, 2011 – Карл Кокс в България, 2012 – Свен Ват – 18 часа парти Метрополис на Слънчев Бряг , март 2016 – Сам Паганини и Алан Фицпатрик в Интер Експо център София, април 2016 – Бен Клок в хладилен завод София – за мен всички тези партита са незабравими.

Ясен Петров: Carl Cox, Orbital, John Digweed, Sven Vath, Ben Klock. Надявам се и лятното ни парти на 6-ти август да е незабравимо.

DJ Steven: Много са. Много повече от тези, които искам да забравя.

Macro alias: ArticleCarousel

Как отбелязахте рождения ден на Метрополис и поканихте ли и другите му родители?

DJ Smurf: Празнуваме го цяла година – вече поканихме някои, а други предстои да бъдат поканени.

Ясен Петров: Отбелязваме го цяла година. Не сме правили изискано парти с ВИП гости. Предпочитам хората да ни помнят с нечовешките купони, а не с лъскави приеми за страниците на жълтите списания. Няма нужда да ги каним – те са винаги добре дошли. Но не смятам, че изоставилите детето си имат право да се наричат “родители”.

DJ Steven: Продължаваме да го отбелязваме. Сега сме стигнали до версия 3 – морското ни парти на 6-ти август. След това ще има още 3 партита. Имаме идея да съберем всички създатели заедно – най-вероятно с някое емблематично за нашата история име.

Кога се пенсионират диджеите?

DJ Smurf: Не знам.

Ясен Петров: Когато вече няма какво да дадат на публиката.

DJ Steven: Когато музиката стане само фон и спре да ги вълнува.

Всъщност, някога мислил ли си наистина да започнеш някаква работа?

DJ Smurf: Да… И съм започвал…

Ясен Петров: Винаги съм имал друга работа – пиша и говоря за музика. А като студент в Гърция миех задници – буквално.

DJ Steven: И каква точно? Имаш ли предложения?

И последно – наспа ли се?

DJ Smurf: Не съвсем, но ще компенсирам през зимата.

Ясен Петров: Наспах се, но не съм си починал. А толкова искам да се науча да почивам.

DJ Steven: В следващия живот сигурно ще се преродя в бяла мечка, панда или ленивец и ще си спя постоянно.

Повече за голямото лятно парти на Метрополис може да научите ТУК или директно да се уредите с места, като си купите билети онлайн. 

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
#untaggable
10 неща, които мразя…
Backstage
Актуално
Видео
Въпросите
Закуската
Интервю
Кино
Кое е това момиче?
Мисия Маверик
Момчето, което…
Музика
Писмата на Рая
Спорт
Театър