Точка първа от най-омразните ѝ неща разбирам още на втората минута, след като съм я чувам по телефона. „Да си говорим на „ти“? – предлагам аз. Отсреща: „Вие ми говорете на „ти“, аз ще Ви говоря на „Вие“. Това с „нека си говорим на ти“ не ми харесва.“ Слава богу, няколко седмици по-късно, срещам двете „Майко Мила“ наведнъж и е лесно да поддържам въпросите в областта на „вие“. Вече съм разбрала, че тя е от хората, които казват точно това, което мислят. Веднага. Затова ние, от Интервюто, предлагаме да концентрира всичките си омразни неща в 10 точки и да ни ги подари от сърце. За да затворим кръга, каним Мила Лозанова да илюстрира този поток на мисълта и в крайна сметка получаваме:

10 неща, които мразя с Елисавета Белобрадова.

1. „Може ли да си говорим на „ти“?“ Ненавиждам това изречение! Не искам да говоря на „ти“. НЕ ИСКАМ! НЕ ИСКАМ! Вие ако искате ми говорете на „ти“, на „ма“, на „кокошко“ – няма да се засегна. Оставете ме да си говоря на „Вие“! Подлудява ме това изкуствено, приятелско бизнес-мизнес фамилиарничене. Не искам да говоря на „ти“! Ненавиждам да ме принуждават да го правя! Защото не се познаваме, защото може да съм вътрешно свенлива, защото може би изпитвам притеснение от общуването с Вас, което не ми личи, но ме натоварва безкрайно много. Защото съм злобна, защото не съм душа човек. Защото нямам никакво значение за Вас и искам да го обознача по някакъв начин. Защото не сме си гаджета, любовници, приятели… Току-що сме се запознали и няма нужда словесно да си бъркаме в гащите. Когато някой Ви говори на „Вие“, оставете го на мира – въпрос на интелигентност в общуването.

2. Жестокостта и безразличието. Както казах в горната точка, аз не съм душа човек. Раздразнителна съм и кисела, но безразличието и жестокостта ме сломяват. Най-ясно и открито тези две чудовища могат да бъдат видени в българските болници. Там, където хората са уязвими и слаби. Съществуват някакви легенди, че състраданието се изхабява, а аз мисля, че то се възпитава и може да стане задължително, ако парите ти зависят от това. Доброто отношение понякога е това, което спасява душата. Да си жесток и зъл е гадно и го мразя. Не бъдете зли с безпомощните, старите хора. С родилките. С бедните. Това ви прави прости, малоумни нещастници, които заслужават бой с пръчки на голо. Казах ли вече, че не съм мил човек?

3. Умората. Мразя я в червата тази гадост, която ми изпи кръвта! Да си уморен не е филм, в който си леко пребледнял и с тъжен поглед. То е адовият стрес, на който си подложен всеки ден. Очите ти се въртят в мрака, сърцето ти тупка, постоянно имаш чувството, че нещо трябва да се свърши, а ти закъсняваш. После се оказва точно така и ти закъсняваш. Не знам как хората живеят с цялата тази умора, не знам аз как живея, но е ужасно. Отразява се на децата, на секса, на жаждата ти да дишаш, да се радваш на изкуството и природата. Отнема ти всичко и те оставя като използван чувал за боклук, да се търкаляш на дъното на съществуването си.

4. Глупостите на хора, които не са работили и нямат представа от живия живот. Може да познаете хората, които нищо не са правили сами по огромното количество фантасмагории, конспирации, заговори и обществени заплахи, в които вярват. Както и в твърдата им убеденост, че като си купят органична тиквичка и хомеопатия, всичко е наред – добрите са ги спасили от лошите. Хомеопатията е мултимилиарден бизнес и много се смея, когато някой каже: „С ваксините натрупаха милиарди“. Повярвайте ми, с Шуслерови соли се изкарва много повече. Ако можех да избирам дали да произвеждам ваксини или малки захарни топчета по 13 лева кутията, нямаше да се поколебая нито за миг. Ваксина се бие веднъж. Пари за хомеопатия се дават цял живот.

5. Безкрайно ме изнервят интернет философите – искат всичко да е евтино, но когато видят парников домат, надават вой „Убиват ни с ГМО!“. Ами като искаш домат за лев и осемдесет, то той може да е израснал само върху гъба за миене, под фосфоресцентна лампа и да е с издържливост 400 дни, защото на теб може и да не ти хареса и на домата ще му се наложи да чака някой друг, който да го купи. Иди на Римската стена, купи си био пиле за 45 лева килото, бъди удовлетворен и малко в час с реалността как се произвежда всеки продукт и как всеки си е скъсал задника от бачкане, за да направи нещата, които консумираш.

Факт е, че хората нямат идея колко много труд струва всичко. Те не знаят колко много работим за “Майко Мила!“ и „Оле Мале“. Мислят си, че това е някакъв вид хоби. Не, това е тежка, страшна, изморителна работа – всеки Божи ден. И тези, които го разбират без да обясняваме, са тези, които знаят как се случват реално нещата. Супер е, че има такива хора и те стават все повече. А на тези, които ни помагат да останем на повърхността – мъничкият екип от жени – благодарим ви, без вас сме чао!