2016 година юни. Ботаническа градина Борика отваря врати за посетители. Ясен ни посреща пред кметството, което е буквално на крачка от дома му. Разхожда ни сред растенията – всяко от тях, посадено, отгледано и обгрижвано от самия него. Питам го за личния му живот. Село Борика се намира на 50 километра от София и най-вероятно в него не живеят постоянно повече от 500 души и то в пенсионна възраст. А Ясен е в началото на 30-те. Отговаря ми, че личният му живот сега е градината. И тяхната връзка започва още на изгрев слънце, когато става, за да полее растенията още с първите слънчеви лъчи. Пожелаваме му късмет и много посетители, и се връщаме в София, която звучи по-шумна от всякога. 

2017 година май. Ботаническа градина Борика се събужда срамежливо за живот. Още не е в пълния си цветен блясък, но Ясен ни обещава, че само след месец ще я видим във всичките ѝ красиви багри. Освен, че не се е отказал от нея, той е сбъднал още една своя мечта. Съседното място е вече негово, а градината – двойно по-голяма. Усилията и трудът му по нея – също. Ясен обаче вече знае нещо – има и други хора, които също като него споделят любовта му към растенията и той с удоволствие ги посреща вече една година в Борика. 

Година по-късно Интервюто е отново в градината на Ясен. 

Миналата година, почти по същото време бях тук, но знам, че преди да откриеш тази градина, си работил много по нея. Колко години навършва тя тази година?

Градината е на две години, а точно от миналия юни приема посетители. За тези две години израсна пред очите ми. Буквално я създадох от едно голо петно, обрасло с дървета и бурени.

Има ли посетители?

Много съм щастлив, че за кратко време хората научиха за градината и идват, за да видят какво съм направил. Този сезон дори стартира по-рано от миналата година и всеки уикенд идват хора.

Очакваше ли такъв интерес?

Често казано, и аз се изненадах, дори бях леко притеснен, че всички тези усилия, напускането на работа, всичко, което вложих в градината, може да се окаже напразно. Аз и сега, особено като реших да разширя мястото, си ги имам тези притеснения. Удоволствието да правя това, което обичам, е страхотно, но живеем във време, в което всичко струва пари.

Какво правят хората, когато дойдат тук?

Зависи. Някои са много запалени по отглеждането на растения и цветя. Те питат за всяко растение –  как се отглежда, как съм се снабдил с него, какви грижи иска… Други се наслаждават на обстановката, седят, разхождат се, гледат…

А съседите не ги ли запали по твоята мисия?

Много е странно това със съседите. В интерес на истината очаквах по-голям интерес от тяхна страна. А тези, които живеят постоянно в селото, не са дошли нито веднъж, дори ей така, от любопитство, да видят какво правя, а пък за помощ не може да става и дума. Аз не съм се и надявал на помощ, де. Но пък съм много щастлив, че хора ми пишат често или ми се обаждат, предлагат ми да дадат растения, които отглеждат, предлагат тор или да помогнат с нещо друго. Щастлив съм, че разбрах, че има много хора, които искат да са на спокойствие и тишина. Също като мен.